Анотация

„Лекарство против северния вятър” на Даниел Глатауер е най-успешната австрийска книга през последните години, преведена на повече от 20 езика.

Те никога не са се виждали, но не могат един без друг.

Сега е ваш ред да ми пишете, Еми. Писането е като целувка, но без устни. Писането е целувка между два интелекта.

Всичко започва съвсем случайно. В пощенската кутия на Лео Лайке погрешка попада имейл от непознатата Еми Ротнер. Недоразумението е изяснено и случаят е приключен. Девет месеца по-късно Лео получава групово поздравление по случай Нова година, тъй като автоматично е записан в контактите на Еми. Той й отговаря с ироничен имейл, който поставя началото на дълга кореспонденция между двамата. От безобидна размяна на шеговити писма след месеци се стига до пълна зависимост от електронната поща. Скрити в анонимността на виртуалното пространство, Еми и Лео си споделят неща, които премълчават в истинския си живот. С всеки следващ имейл те са все по-силно привлечени един от друг и неизбежно изниква въпросът дали ще се срещнат на живо. Но тя твърди, че е щастливо омъжена, и двамата се разкъсват между желанието да се видят и страха от последствията. Дали Еми и Лео ще напуснат пределите на защитения виртуален свят?

Драматичен, налудничав, нежен и изпълнен с емоционално напрежение роман с неочакван край.

Хамбургер Абендблат

Един от най-прекрасните, остроумни и забавни любовни диалози в съвременната литература.

Шпигел

Ревюта

Това е историята на Еми и Лео, които случайно се срещат във виртуалното пространство. Кореспонденцията им, започнала с един сгрешен адрес в интернет, ни потапя във вътрешния свят на двамата герои. В задъханата размяна на е-мейли, Еми и Лео откриват много неща един за друг, но и за самите себе си. Докъде ще ги отведе тази виртуална връзка? Може ли общуването в нета да бъде пълноценно и достатъчно за двамата? Трябва ли да се срещнат в реалния живот? Това са част от въпросите, които вълнуват героите.

Елена Площакова, Хеликон – Пловдив

Не посягайте с пренебрежение към тази книга със странно заглавие, защото това не е типичният любовен роман. Това е разказ за мечтата по непостижимото, за търсенето на съвършеното. Историята на двама непознати, които са способни да разкрият един пред друг душите си, но не и лицата си. Книга за вечните човешки страхове: страх от съпоставянето между мечтата и действителността, страх от разочарованието, страх от самотата (дори когато не си сам).

Една съвременна епистоларна връзка, в която абсолютната анонимност е гарантирана от правилата на инернет общуването. Свеж, емоционален, динамичен любовен диалог, който неусетно ви въвлича в едно изключително лично пространство.

Може би точно тази книга ще заглуши гласа на вашия северен вятър(а може  би ще го усили – кой знае...), но със сигурност ще съпреживеете тази ”любовна утопия сътворена от букви”.

Димитрина Георгиева, Хеликон - Бургас

Наричат романът на Даниел Глатауер  „драматичен, налудничав, нежен ... един от най-прекрасните, остроумни и  забавни любовни диалози в съвременната литература”. И знаете ли - всяко едно от тези определения е абсолютно и безпощадно... вярно! Честно ви казвам, отдавна не бях чела книга така, както се диша в мигове на силно вълнение – всепоглъщащо, страстно и алчно за още малко... С една дума -на един дъх.

Този невероятен, тъжно-смешен, любовно-нелюбовен, случайно-неслучаен, възможно-невъзможен, сбъднато-несбъднат, великолепен съвременен образец на така популярната в по-стари времена епистоларна литература ще ви разсмее (почти до сълзи), ще ви разплаче (пак до сълзи), ще ви влюби (отново) в човека до вас, ще ви припомни тръпката от първата среща с неизвестното и онова вълшебно чувство, че най-сетне си спасен, защото там някъде някой крие в себе си онзи магичен лек, онази неповторима думичка, която единствена може да предпази душата ти от студа и самотата на Северния вятър... Любов.

Някой би казал: „Е –и... Какво толкова?! Просто поредната любовна история...”.

Не, уважаеми дами и господа! Това не е просто поредната любовна история. Това е една история, която разказва за силата на думите и тяхната способност да преобръщат целият ни свят, да проникват през кожата ни като хиляди късчета счупено стъкло, да ни разкъсват с жестокостта на съмненията си и всички онези въпроси без отговор, които ни карат да будуваме, копнеещи и оплетени сред завивките и неизречените желания на безсънните си нощи...

Питате се защо още сте тук? Какво чакате? Бягайте, тичайте... Бързо. В стаята. Отворете компютъра си. Проверете пощата си. Може би вече е там онова така дълго чакано от вас съобщение, което започва с думите „Скъпа Еми...”

Ваня Хинкова, Хеликон - Русе

Всичко започва с един грешен е-mail за да се стигне до една  форма на любов. В света на виртуалното нещата изглеждат по различни и някак си по-бързо се стига до голяма близост, по-лесно се изказват мисли и чувства. Диалога, който протича е динамичен със силен емоционален заряд и те кара да прочетеш книгата на един дъх. Дали  Лео и Еми ще успеят да прескочат виртулната граница за да се намерят в реалността ще разберете само ако вземете това лекарство против студените дни.

Антонина Ганева, Хеликон - Стара Загора

„Съвършеното щастие не може да бъде постигнато в действителността, а само във въображението.”

Това е цитат на един от героите в романа – този, с най-малко присъствие в него. Нейният съпруг...С когото живеят щастливо...Според нея. Защо тогава е това неистово стремление към другия – този от виртуалния свят на компютрите...Какъв е отговорът?

Защото те се желаят, но се страхуват от една реална среща. Страхуват се от разочарованието, от нехаресването, от физическия допир, който би разрушил илюзията за съвършенство.

Затова те се търсят и откриват чрез думите...И сътворяват своя илюзорен свят в писмата си. Душите им се сливат, но дали телата им ще се докоснат? Те ще постигнат хармонията на духовната връзка, но дали ще изживеят екстаза от физическото сливане?

Потърсете отговора между редовете на романа... Може би там ще откриете и себе си в един от двамата герои... А може би сте третият ?...

Стефка Милева, Хеликон - Бургас