Анотация

Какво трябва да направим, за да сме щастливи? Според Букай, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси: Кой съм? Къде отивам? С кого? Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин „всеки път, когато се наложи”.

Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от антични митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери или Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.

Хорхе Букай

националност:

аржентинец

за повече информация:

http://www.mentesana.es/

Хорхе Букай е роден през 1949 г. в Буенос Айрес. През 1973 г. завършва медицина в местния университет със специализация лечение на психични заболявания. Започва кариерата си на психиатър в отделението по психопатология в болницата "Пировано", Буенос Айрес. Хорхе Букай специализира като гещалтпсихотерапевт в Аржентина, Чили и Съединените щати. В момента съвместява преподавателската си работа в университета в Буенос Айрес с професионалната си практика като психотерапевт. Букай е от тези личности, които са щастливи, че "сами са изградили себе си". Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии - продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества. Докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като "професионален помощник". Днес книгите му са преведени на повече от двадесет езика и имат над 2 милиона продадени екземпляра по света. Особено популярен е писателят в страни като Мексико, Бразилия, Аржентина, Чили, САЩ, а в последните години името му нашумя и в Испания, Германия и други европейски държави. Носител е на множество престижни литературни награди и всекидневно получава хиляди имейли от цял свят. Твърди, че не е писател в литературния смисъл на думата. Единственият пациент в книгите ми съм самият аз, казва Букай. Това може би е и тайната на успеха: да пишеш за себе си, а да докосваш сърцата на милиони. Книгите на Хорхе Букай са живото доказателство, че това е точно така.

Ревюта

„Добре дошли в училището на живота”. – Така би ви посрещнал писателят-психотерапевт Хорхе Букаѝ. Неговите книги са задължителните учебници за хората, постъпили да учат в Университета на Живота – специалност  „Научи се да живееш”. В книгата му  „ Нека ти разкажа...” той разкрива малки тайни, закодирани в притчи, разкази и приказки, взаимствани от различни етноси и духовни учения. Всеки читател, с достатъчно развита проницателност, би открил себе си в някои от случките разказани в книгата му. С цел да ни посвети в едно ново разбиране за нещата и прилагане на правилни мисли и действия, улесняващи ни да водим един пълноценен начин на живот с акцент на удовлетвореност, г-н Букай е сътворил една изключително завладяваща и интересна творба...

И така:  „Нека ти разкажа...“ -    абсолютната истина за Теб!

Стела Александрова, Хеликон-Русе

Хорхе Букай разказва истории, които са като необикновени приказки. Всяка оставя следа в съзнанието за дълго време. Една от тях ми е любима.  Тя ме научи да не казвам "Не мога повече" и "Няма смисъл", а има само "Не искам"      Историята е за двете жабки паднали в каймака, които разбрали, че няма как да излязат от него. Едната бързо се отказала в борбата за живота си и потънала. Другата - не се отказала и с последни сили успяла да се спаси. Да, вярно е, това е една история, разказана от психотерапевта Хорхе, на студента Демиан. Аз също съм студентка и когато трябваше да уча за поредния изпит, който беше много труден за мен си бях казала, че няма да успея. Взех решението, че няма да уча повече. Да, но се сетих за двете жабки и започнах отново да чета чак до деня на изпита. Успях!

    Всеки ще намери своята история, която ще му помогне в живота, както и аз намерих своята.

Диана Атанасова, Хеликон Варна (Мария Луиза)