Анотация

Книгата е отличена с "Пулицър" за 2007 г.

"Пътят" е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг - дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейсаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.

"Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем."

Дейли Мейл

"Пред нас е творението на един велик американски писател. Въпреки мрачната си образност, божественият език на "Пътят" отвежда двете вплетени души на героите отвъд мрака. Маккарти продължава да носи огъня."

Индипендънт

Ревюта

" Никога е твърде много време" - Кормак Маккарти

Ако сте се приготвили да четете роман и да убиете малко време, спрете...и пригответе бележник и молив, защото...това не е роман - това е генератор на въпроси и чувства...

Това е светът, какъвто никога не сте мечтали и който става реалност. Един постапока-липтичен свят, който ще ви сграбчи, ще разкъса сетивата ви, ще ви разтвори в сиво-черното си еднообразие... Свят, който ще ви смачка в себе си и ще изтрие от паметта ви всички цветове и сънища.

Вървейки по Пътя с мъжа и детето до самия му край, вие няма да научите имената им.

Мъжът - символ на силата, на волята; символ на мрачната решимост.Символ на Спомените и на Миналото, което пази у себе си зрънца от красотата на Предишния свят.

Детето - символ на крехкостта, на Живота, на Любовта към всичко. Символ на Надеждата, символ на Бъдещето, което не помни, но трябва да сбъдне Красотата.

Пестелив на думи и в същото време реален в образността си, Маккарти ще успее майсторски да ви вплете в безкрайна гама от емоции, картини, сивота и ... мъдрост.

И навсякъде в този измислен, безмилостен и изкривен свят блещука Надеждата - като самотна звезда, като спомен за цвят... като отдавна сънуван сън за жена.

И въпросът : "Каква е разликата между онова, което никога няма да бъде и онова, което никога не е било?"

Това не е роман за четене, в него нищо не се случва, в него се случва всичко.Това са думи, които се чувстват с цялата душа.

Анна Стоянова-Хеликон Бургас

Когато започнах да чета книгата, очаквах нещо да се случи. Повечето автори ни предлагат истории с бързо развиващо се действие и развръзка. С тази книга изживяването беше много различно. Всичко е написано между редовете. Историята е много дълбока и не всеки би я разбрал. Тази книга е за тези, които наистина биха успели да уловят тънките моменти в нея. Заслужава си да се прочете от всички ерудирани читатели.

Диана Атанасова, Хеликон – Варна, Мария Луиза