„Едва не умрях в ледената вода. Усетих зъбите на полярна мечка до лицето си. Преживях температури от -60 °С. Направих отклонение от хиляда и двеста километра, движейки се в пълната тъмнина на арктическата зима. Пръстите, лицето и дробовете ми измръзнаха. Борих се в продължение на пет дни и нощи със спуканата си в някакъв дънер лодка. Загубих цялата си екипировка и се изпържих жив... Арктика е безмилостна. Всичко, с което се сблъсках, беше ново за мен. Намерих смелостта да преодолея някои от препятствията, през които преминах, само защото не подозирах страданията, които причиняват.“ Майк Хорн е екстремен авантюрист. Живее, за да преодолява нови предизвикателства и да тласка все по-далече пределите на собствената си устойчивост. За да накара тялото си да покаже най-доброто, на което е способно. За да принуди съзнанието си да му се подчинява. Авантюрата, която е преживял, е същинско пътешествие в търсене на човека. Защото в земята, в която животът се крепи на косъм и където и най-малката грешка може да бъде фатална, солидарността е образцова. И както самият той казва: Вярвам, че човекът е благороден по природа. Социалният живот потиска благородството му. Там където отивам, маскарадът свършва и изплува най-хубавото.