Миша

 

Когато бяхме малки, един учител ни накара да напишем писмо на дете от друго училище. Там решили, че съм момиче на име Миша, и ме свързаха с ученичка на име Райън. Бързо разкрихме объркването, но не спряхме да си пишем. Спорехме за всичко – коя е най-добрата пица, кой е най-готиният телефон, Еминем ли е най-великият рапър на света… И така се започна.

 

Седем години бяхме „ние“. Без да сме се зървали и за миг.

 

Писмата й идваха постоянно – понякога по едно на седмица, понякога по три в един ден. Тя бе единствената, която ме разбираше, успокояваше, приемаше ме такъв, какъвто съм.

 

Имахме само три правила. Без шпиониране в социалките. Без телефонни номера. Без снимки.

 

Това между нас бе идеално – защо да го разваляме?

 

И тогава видях онлайн снимка на момиче на име Райън. Моята Райън. И вече знаех, че трябва да се запозная с нея. Само дето не очаквах да я намразя.

 

Райън

 

Не ми е писал от три месеца. Нещо не е в ред. Да не е умрял? Да не са го арестували? Познавам Миша, това са реални възможности.

 

Без него се побърквам. Само той познава истинската Райън. Само той ме разбира.

 

Вината е моя. Трябваше да взема номера му или поне да намеря снимка във фейсбук.

 

Той може да е изчезнал завинаги.

 

А може да е точно пред мен… и да не зная.