Между две религии — християнството и комунизма, през два строя — социализма и капитализма, с две деца — за едното не е сигурен дали е негово, а другото не иска да бъде негово. Талантлив инженер, чието трудолюбие и морал не му донасят пари и слава, а жените го харесват, но все идва един момент, когато се разделят с него с лекота. В самотата си е спохождан от странни мисли и видения и непрекъснато се опитва да си отговори на вечния въпрос на съществуванието — въпросът за смисъла на нашия живот. Той няма да намери универсалния отговор, никой не го е намерил, но в самия си край ще зърне утешението, че не е живял напразно, тогава, когато това вече ще бъде без значение за него. Далечно ехо от абсурдизма на Камю, може би. А съученикът - антипод на основния герой, когото не измъчват никакви фундаментални въпроси  ще направи шеметни кариери и при двата обществени строя  и ще остави несметни богатства на наследниците си. Тогава как трябва да живеем?

В книгата са засегнати и типичните за родния Преход явления: разрухата след краха на държавната икономика, криминалното раждане на пазарното стопанство, израстването на олигарсите, които в края на краищата овладяват институциите, първите стъпки на смешните парвенюта, които ще бъдат новата управляваща класа. Тези процеси звучат познато, може би вече дори скучновато, но повествованието в тази книга е направено в един оригинален стил, структурирано по своеобразен начин и населено със запомнящи се, понякога чудновати, понякога дори екзотични образи, а от страниците изскача  и неочакван хумор, който ни взривява. Авторът е избягнал успешно капанът, който винаги поставя „аз-формата” на разказване и централният образ е жив, плътен и своенравен със своите индивидуални качества, но и типичен представител на многобройната техническа интелигенция, която смяната на системата постави в безтегловност. Ретроспекциите, както и отклоненията, в които са разсъжденията  по законите на мирозданието, макар и маркирани са умело преплетени във фабулата и няма да подразнят дори и читателите с изтънчени вкусове. Авторът безспорно притежава собствен стил, на места звучащ вербално, на места неравен и грапав, но това ни привлича, както ни привлича например и дрезгавия глас на Сачмо.

      Тази книга ще достави истинска наслада на хората склонни към по-задълбочени размисли за битието, обществото и толкова сладката измама наречена живот. Особена книга е, без хепиенд.