Времето, озовало ни на кръстопът, постави пред нас многобройни въпроси. Защо и как се стигна дотук? Станалото резултат на субективни грешки ли е, или на обективни закономерности? Като загърбихме миналото, наясно ли бяхме по перспективите на бъдещето? Отрицанието на предишното опрощение ли е на собствените ни отговорности за него? И как така уж бяхме един народ, а изведнъж се оказахме два - единият грешник, другият херувим? На две планети ли сме живели дотогова, без дори да подозираме, че е било така? Не възникна ли на тази основа ожесточеното самоизяждане на нацията, което я изтощава до изнемога с взаимната си ненавист, взаимна непоносимост, взаимно отричане? И кой, и защо подклажда всичко това?