ГРАМЕРСИ ПАРК, 23°° СЛЕДОБЯД
Какво остана от това, което можеше да остане
В края на още една нощ,
Освен този спокоен огън,
Подкожен,
Повтарящото се отмаляване на всички кости
И това вдъхновение, което изпуска
Небето от твоите развълнувани устни?

Ако беше неспокойна,
Можеше да задържиш това небе
За още няколко секунди,
"светлината на града се разтваря в канавките
на твоя живот, Рамонито", както казваш,
по-нарена от Кармелита Тропикана.