Данъкът върху добавената стойност се прилага във всички страни от Европейския съюз. Преди старта на Общата система на ДДС единственото изискване е за хармонизация на националните законодателства в областта на данъчното облагане, включително и за данъка върху добавената стойност. На ниво първично законодателство правното основание за провеждане на тази хармонизация се съдържа в чл. 99 от Договора за създаване на Европейската общност. Той препоръчва хармонизиране на онези косвени данъци, които имат отношение към функционирането на Общия пазар и могат да окажат пряко въздействие върху неговото развитие.
Основа за хармонизацията на ДДС режимите в страните-членки на ЕС е т. нар. Шеста ДДС директива.
В нея са заложени принципите на неутралитет на косвеното облагане и защита на конкуренцията в рамките на единното европейско пазарно пространство.
На практика първият принцип дава на предприемачите правото да ползват данъчен кредит. Вторият гарантира свободна конкуренция между предприемачите, регистрирани в различни страни-членки на ЕС.
Историята на ДДС в Европейския съюз до 1993 г.
На 11 април 1967 година бяха приети първите две ДДС директиви, установявайки смяната на всички данъци върху оборота с един общ, многоетапен, но некумулативен данък върху оборота.
Първите две директиви, обаче, положиха само общите структури на системата и оставиха на страните-членки да определят структурата на покритие и ставки на ДДС.
Това продължава до 17 май 1977, когато е приетата Шестата ДДС директива, която установява единен обхват на ДДС.
Това гарантира, че може да бъде изчислен ДДС приносът на всяка страна-членка в собствените ресурси на Общността. Тя, обаче, все още позволява на страните-членки множество възможни изключения и отклонения от стандартния обхват на ДДС.
Още повече, тя не установява ДДС ставките, които да се прилагат в страните-членки, в резултат на което те варира в широки граници и днес.