Балансирани стилово и емоционално, уверени и овладяни в своя изказ посредством онова, което старите гърци разбират под "мярка", тематично и дори идейно регулирани сякаш, писмата на критика до своя състудент, приятел и баджанак рисуват много търпеливо един портрет, различен от този на литературния Боян Пенев. Със забележителна постепенност и постоянство - така, както капките дълбаят камъка не със силата, а с честотата на своите падания - чертите на този портрет се появяват, наслагват и се допълват несъкрушими и пред най-радикалните тенденции на времето. (Поради което критикът твърде често е обвиняван в аполитичност, асоциалност и прочие.) Историческото време, интимното време, общественото време, професионалното време, физическото време, националното време всички тези времена по такъв начин се пресичат в богатата сюжетика на Боян Пеневите писма, щото размиват своята тясна профилираност и протичат в заедност, в каквато всеки дискурсивно преднамерен и диференциращ културно-исторически прочит рискува да се загуби в неясните перспективи на изкусителното мито-идейно проектантство.
Румен Шивачев