След всичките перипетии на своя объркан живот единствена Мария бе оцеляла някак си и това се бе случило, сякаш само за да може един ден да слее костеливата си и суха ръка с моята детска длан. Мария беше миналото на рода, аз бъдещето. Тя доживя празника на пълнолетието ми и после кротко се прибра при нашите мъртви. Направи го някак естествено, тихо и без драми. Направи го, когато аз бях далече от дома ни. И връзката между миналото и бъдещето се прекъсна...

Николай Стоянов е роден през 1948 г. в гр. Карлово. Учи ориенталистика. Дипломира се със специалност „Българска филология", след което специализира във Франция. Автор е на тринайсет книги с проза, измежду които сборниците с разкази и новели „Една на един милион", „Нощна кръзка", „Квартални хроники", „Книга без корици", „Транзитна виза", на
романа „Работилница за убийства", есетата „Пантеон под Балкана".
По негови сценарии са заснети четири телевизионни игрални филма. Написал е и множество радиопиеси.
Превел е от френски език творби на Патрик Модиано, Франсоаз
Саган, Жорж-Оливие Шаторейно.
Книги на Николай Стоянов са издавани във Франция, Германия,
Италия, Румъния.
Носител е на множество литературни награди, както и на наградата „Париж Европа", присъдена му през 2005 г. за принос към културата на Обединена Европа.
Председател е на фондация „Балканика".