Възможно ли е между два и три
студът, пътеката, отсъстващи дървета,
захвърлени от вятър и вода ръбати камъни,
дъхът, останал някъде отзад,
звукът на тишина, пресечен от звука на стъпки, и
бяло, синьо и блестящо слънце, но невидимо зад върховете,
да стане всичко, всичко, за което си живял?