Книгата си е много добра! Ако търсите нещо от Стивън Кинг в нея - няма да го намерите. Стилът на писане много ми допада, както и в останалите книги на Г. Никифоров. Ако търсите нещо по-неангажиращо с драматичен привкус - това е вашата книга.
Издател | Сиела |
Брой страници | 144 |
Година на издаване | 2010 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 195 грама |
ISBN | 9789542807292 |
Баркод | 9789542807292 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Това е историята на шест момчета и едно момиче, родени в една прашна махала някъде през 70-те години на миналия век, разказана чрез езика на един стар и забравен вече писател, на когото е посветена книгата. Добронамерена метафорична приказка за шантави неудачници в един шантав свят, които говорят странно и обичат силно, неудачници, обсебени от красивата тъга на спомените си, които вършат обречени неща, но остават верни на себе си и на светлата си детска лудост, без която животът е безсмислен и безинте есен. С души вечни, вълнуващи и светли - като лятото, което винаги ни залива със златото си като най-прекрасният дар на живота.
Книгата си е много добра! Ако търсите нещо от Стивън Кинг в нея - няма да го намерите. Стилът на писане много ми допада, както и в останалите книги на Г. Никифоров. Ако търсите нещо по-неангажиращо с драматичен привкус - това е вашата книга.
Катя,
"шест момчета, едно момиче, Неудачници, 70те на миналия век ("ние" винаги вървим с 10-20 години закъснение от западната си съседка)", абстрахирайки се от хорър елементите на романа на Кинг, на теб анотацията на това "Лято на неудачниците" не ти ли напомня на нещо!
Ако това е най-хубата книга на годината, какви ли са тогава останалите! Или наистина няма добри писатели в момента!
Версия на "То"? Нищо общо няма според мен. Ама звучи като поредния отнесен безжанров български роман с автобиографични елементи и претенция.
Анотацията ми звучи като някаква бледа, драстично орязана версия на "То" на Кинг.
Стига бе, хора! Това е великолепна книга и мога да кажа същото за останалите книги на Галин Никифоров - един от най-талантливите български писатели в момента! Нека не бъдем хейтъри, а оценяваме по достойнство нещата, които си заслужават!
Не е лоша, не е хубава, не е нищо особено. Четох я миналото лято и не помня нищичко. Не ми направи кой знае какво впечатление.
Какъв коментар ... Само това ли???
Не е лоша.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Вие живота си ли разказвате в книгите, или книгите в живота? Още търся отговора. Но измислицата е единственото, което притежавам - дори в живота.“
Димитър Паунов
Това е една приказка за пораснали деца с големи сърца, наречени „Неудачници“.
Приказка за едно незабравимо лято, наречено „Живот“.
Приказка, която не само ще ви усмихне, тя просто ще ви убие от смях.
И докато четете и се смеете, сърцето ви ще затупти в самотния сърдечен ритъм на героите. Авторът, Влади, Гаро, Пирона, Божко, Бубата, Малкото Паци и Пепа от „Б“ клас ще ви завладеят със способността си да живеят като неудачници: обичат всеотдайно, страдат дълбоко, играят честно, забавляват се от сърце, скачат към слънцето с разперени ръце, споделят самотите си, жертват се един за друг и вярват в светлото бъдеще...
Преди всичко това е една човешка история с невероятни герои, приказно-смешни приключения и тъжно-сладка поука!
„После ще стигнат навреме до редовете с паметници и попът ще запее фалшиво. Авторът ще се донамести в ковчега, ще сплете пръсти на корема си и ще мижи, да не му влиза пръст в очите. И докато слуша лопатите горе, ще си мисли, че есенният дъжд ромоли над него. Накрая всички ще си отидат и през нощта циганите ще окрадат букетите, а луната ще разбута облаците и ще огледа тъжна земята. Тогава Пепа от Б клас ще разбере, че е останала завинаги сама. И ще яхне метлата, за да дойде на гроба на автора. Ще запали кандилото и ще седне отсрани да поплаче. И авторът, вече загледан към вечността, ще събере в шепи сълзите й. После ще се изправи от гроба и ще тръгне ослепял към отвъдното. И пътят му ще бъде страшно дълъг. Но няма да бъде самотен.“
Галин Никифоров
Любина Йорданова, Хеликон Русе