За разлика от Нестор не съм привърженичка на Буковски, но въпреки това книгата много ми хареса. В анатоацията се споменава че в Среднощен днвеник Маткин пише и за дерпесия, но по мое мнение книгата е преди всичко леко и забвано четиво. Чувството за хумор е на ниво, иронията - също :)
Среднощен дневник
Автор: Максим Е.Маткин
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 176 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 196 грама |
| Размери | 0x0 |
| ISBN | 9789545297977 |
| Баркод | 9789545297977 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
За автора знаем малко, защото със зъби и нокти отстоява своята анонимност. Появява се в интернет през 2000 г., а след това замлъква за няколко месеца. През лятото на 2001 г. в интернет списанието inZine започва да излиза неговият „Среднощен дневник” с продължения. Въпреки че в реалното и виртуалното пространство се носят различни слухове за неговата самоличност, възраст, визия и сексуални предпочитания, сигурно е само това, което сам е разкрил за себе си в статии и в Среднощния дневник: детството си изживява в квартала, а по-късно завършва неидентифициран университет. Майка му е разведена астроложка. До ден днешен Максим и сестра му Истеричката смилат този факт под формата на бракове и невменяема публицистична дейност. Обича морето и Витгенщайн. Готви добре. Чете много и с удоволствие прещраква каналите на телевизора. Почти се е докосвал до смъртта. Има голямо хубаво легло и вероятно в момента не е обвързан. В обкръжението му се появяват множество вдъхновяващи герои и събития. Никой не знае с какво всъщност се издържа, но когато пише, то е преди всичко за депресии, за смисъла на живота, за любовта и секса. Най-вече за секса.
Добър е този Маткин, много е добър. Отдавна не се бях забавлявал така с остроумно написана книга. Особено се смях на тази сцена:
Там бившата приятелка на приятеля фотограф ме запозна с дружките си. Бяха три, всичките имаха гръдна обиколка С, оргазъм и депресия. Прекалено хубави, прекалено интелигентни и прекалено секси, за да се запознава някой с тях. Тъкмо коментираха новата находка на бившата приятелка, някакъв изключително рафиниран пич, който си лягал с нея гол в леглото, но отказвал да правят секс.
– Ами тогава го поеми с уста – посъветва я нейната приятелка, която май работеше в рекламата, тоест с разбираемо чувство за лаконичното.
– Наред ли си? Няма да си навирам в устата чужда пишка!
– Всички пишки са чужди. Нали нямаш собствена!
Тъкмо се чудех какво да подхвана, след като изчетох всичко на Буковски. Е, явно съм направил удачен избор :)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Дневникът е лично четиво. Винаги е интересно да разгърнеш чужд дневник - навлизаш в лично пространство, където човек споделя всичко.Може би точно абсолютната анонимност на автора (и до днес никой не знае кой се крие зад този псевдоним) е причината книгата да е толкова откровена.
Максим наистина пише за всичко - алкохол и дрога, секс и любов, връзки и разочарования. Признава честно и собствените си недостатъци и грешки, при това го прави с невероятно чувство за хумор и самоирония. Ще се посмеете на доста моменти в тази книга, но и ще се замислите над много неща. Защото колкото и забавни да са алкохолните откровения и сексуалните подвизи на Максим, в крайна сметка те са неговият начин да се спаси от това, което го плаши най-много – самотата.
Димитрина Георгиева, Хеликон Бургас
Среднощният дневник на Максим е забавно четиво, което ще ви представи обикновените неща от живота, за които доста писатели биха си спестили словата. Някои сравняват М. Маткин с Буковски. Има допирни точки - една от тях е секса. Може би и заради подобното оформление на корицата на първо място ми изниква романа на Буковски „Жени“. Определено почитателите на Буковски биха се зарадвали на „Среднощния дневник”, като се има предвид и това, че литературното пространство не е препълнено с четива от този род.
В крайна сметка любовта и секса са една не малка част от живота на човек. За да се замислим за неговия смисъл определено не трябва да ги подминаваме като малки гари. Пък и по-практичен за нас би бил един „дневник“ отколкото строг научен труд за живота и неговото консумиране.
В крайна сметка любовта и секса са една не малка част от живота на човек. За да се замислим за неговия смисъл определено не трябва да ги подминаваме като малки гари. Пък и по-практичен за нас би бил един „дневник“ отколкото строг научен труд за живота и неговото консумиране.
Зорница Чернева, Хеликон – Велико Търново
Подобна литература, от името на един екстравагантен (начин на) живот с един не толкова екстравагантен, или поне лишен от сюрреализъм или друга модерна перспектива стил, датира поне от римско време.
Най-общо казано, тук имаме среща с един съвременен Петроний, чийто „сатирикон” притежава и поетични краски.
Същевременно с това анонимната позиция на автора не толкова разширява тези истории, колкото е отражение на мястото, за което те са били предназначени първоначално – он-лайн списание.
Чавдар Димитров, Хеликон Витоша
