Още Августин, позовавайки се на Варон, споменава, че в древността били дадени 288 различни отговора (мнения) на въпроса: „Кое е върховното благо за човека?”
Наличието на множество отговори сее суетна ерудиция, спъва креативността и обезкуражава ентусиазма да се направи нещо „ново”.
Необходимо е както съживяване и подновяване на старите питания, така и събуждане на интерес и усилия за поставяне на нови, актуални, почерпени от съвремеността.
Философските питания от екзистенциално естество не са препитвания за даване на „правилния отговор” чрез папагалско повтаряне на заустени, механично научени чужди знания. Те изискват даване на личен отговор от затрогващо естество и ни касаят пряко, уникално, неповторимо. Изобилието на такива отговори е индекс за индивидуално-дълбоко и високо културно развито, а не просто материално богато общество.
В този смисъл интерогативната философия е философия на свободата и то на истинската (духовна) свобода.