Птиците идват да умрат в Перу

Автор: Ромен Гари
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Леге Артис
Брой страници 214
Година на издаване 2010
Корици меки
Език български
Тегло 291 грама
Размери 21x14
ISBN 9789548311144
Баркод 9789548311144
Категории Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

„Не е имало предумисъл от моя страна: докато пишех тези разкази, си въобразявах, че се отдавам единствено на удоволствието да разказвам. Чак когато препрочетох сборника, се усетих за единството на неговото вдъхновение: личните ми демони за пореден път ми бяха попречили да изляза в отпуск. Привидно ироничният ми и весел стил няма да подлъже никого: човекът като явление продължава да ме изумява и да ме кара да се люшкам между надеждата за някаква биологична революция или просто за някаква революция.” - Ромен Гари

Филмът "Птиците идват да умират в Перу", в който участва съпругата на Гари Джийн Сийбърг (която се самоубива една година преди Гари), Морис Роне, Даниел Дарийо и Пиер Брасьор, разбунва духовете във Франция.
„Първият сценарий, който ще напишеш и който сам ще режисираш през 1968 г. е адаптация на "Птиците идват да умират в Перу" с Джийн Сийбърг в главната роля. Дали кинаджията се доближава до демиурга повече и от писателя? Във всеки случай зашеметяващата власт да манипулираш както си искаш истински тела и истински души, изважда на показ най-садистичните ти наклонности. Ти със сигурност не си нито първият, нито единственият режисьор, който кара Джийн да играе този тип роля, но дори най-благоразположените към теб критици смятат, че Птиците е непоносимо непристоен. (Нанси Хюстън, Надгробен камък за Ромен Гари, Леге Артис, 2006)

„Филмът чупи рекорди в Париж. Той е за една безчувствена любов. Това е ритуалистки танц на съдбата на една фригидна жена, която търси мъж, който да я разбуди, с периодични кризи на нимфомания. Шориращо е. Разказът и работата на Гари по филма са впечатляващи. Ужасявах се да работя с него – исках той да намери друга актриса. Получи се обаче добър филм. Той е много чувствителен режисьор. Надявам се пак да работя с него.” Джийн Сибърг

Ключови думи: Ромен Гари, С крилете на птица

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

16 кратки разказа, които са образец за това, колко  трудно е да пишеш кратко, сбито и стегнато. Ромен Гари винаги е бил във върховете на френската проза. А историите и метафорите, които поставя в този сборник, го доближават до съвършенството. Една загубена в живота жена, един изгубен в любовта младеж и още много, много образи, които калейдоскопично подреждат различни светове…

В този сборник има всичко – има драми и трагедии, има хумор, има абсурди…има живот…

Елена Бойчинова, Хеликон София - Шишман

Винаги отварям всяка книга на Ромен Гари с жаждата да се насладя на проницателността му за човешката природа, на цинизма му, на хумора му, на нежността му, на красотата на изказа му…
„Птиците идват да умрат в Перу” не прави изключение, разбира се!

Това са шестнадесет разказа, в които главен герой е той – човекът. Но онзи, който е само предчувствие за Човека!
Шестнадесет разказа - толкова тъжни и толкова смешни, колкото самия човек, който все още не знае как да живее, все още лази на четири крака и все още гледа калта под себе си…
Човекът - обречен на самота, на страх, на забрава ,на сърдечна закоравялост, на самоубийство...
Човекът - изгубен и сляп...
Човекът - изроден в собствените си погрешни стремежи за любов, радост, невинност,  благородство, величие, героизъм, слава...
И моля ви - не оставайте с впечатлението, че когато прочетете „Птиците идват да умрат в Перу” ще се натъжите дълбоко. Не! Това са разкази, които разкриват пред читателя погледа на онзи, който е видял трагичното в човека, който е видял болката му, страданието му, но ги е описал с много ирония и хумор, защото е вярвал, че „Човекът все още е само предчувствие за себе си: един ден той ще се сътвори”, защото „Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.”

Любина Йорданова, Хеликон Русе