Изключителен автор! Четенето на негов роман е като любовен танц.
Сцени от живота на село
Автор: Амос Оз
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Millenium |
| Брой страници | 184 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 231 грама |
| Размери | 20x14 |
| ISBN | 9789545151361 |
| Баркод | 9789545151361 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Провинциалният Тел Илан е сцена на различни страсти и съдби: старец и овдовялата му дъщеря с пораснали деца, наемателя им – млад арабин, увлечен по хазяйката си, съседката им - стара мома, кмета, внезапно получил бележка от жена си „Не се тревожи за мен”, брокер с идеи за изграждане на спа център... На фона на привидното оживление селцето тъне в праха на разбитите илюзии и пропилените надежди. Жителите му давят в работа стремежа си към по-добро и кътат под пластовете спомени, недоизказани думи, несподелени чувства и пропуснати поводи.
Амос Оз е най-популярният израелски писател, автор на повече от 20 книги, преведени на 38 езика в 97 страни. Носител на десетки литературни награди и отличия, а името му е сред неизменните претенденти за „Букър” и „Нобел”.
Много обичам Амос Оз и купувам всичките му книги. Само той умее така да стопля сърцето и да те кара да чувстваш, че някъде там има и други хора, които мислят като теб. Благодаря му, че го има и се моля да напише още много хубави книги.
Празник! Радост за душата! Светла и тъжна, окриляваща и просълзяваща! Връна ми поувяхналата надежда, че литературата не се е изродила съвсем в хоръри и трилъри и вампири или в тъпоумни наставления как да живеем.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Някога, много отдавна, може някои хора тук и там да са се харесвали мъничко. Но не всички. И не много. Нито винаги. Само тук-там и по мъничко. Но сега? В наши дни? Сега всички сърца са мъртви. Всичко е свършило.“
Сюжетът на книгата се развива в малкото израелско селце Тел Илан. Като град, обитаван от призраци, той е лишен от живот и сякаш е потънал в спомени и неосъществени копнежи. Всеки от героите е представен с по един меланхоличен разказ, разкриващ неговото рутинно ежедневие, неговите колебания и терзания, неговото натежало сърце. Все пак помежду им се образува връзка, продиктувана донякъде от съжителството им и общите им познати, но по-скоро от споделеното чувство на страх от един неизвестен враг, който в крайна сметка се оказва празнината в самите тях. Обречени непрекъснато да изпитват разочарование от себе си и другите, жителите на Тел Илан се въртят в един порочен кръг от несподелени чувства, пропуснати мигове и съжаление за вече свършени неща.
Най-любопитен, поне за мен, беше последния разказ. Съвсем извън сюжета, завързан в малкото израелско градче, той обрисува една почти апокалиптична картина на запуснатост и разврат, която в контекста на останалите истории, звучи като зловещо предсказание.
Сюжетът на книгата се развива в малкото израелско селце Тел Илан. Като град, обитаван от призраци, той е лишен от живот и сякаш е потънал в спомени и неосъществени копнежи. Всеки от героите е представен с по един меланхоличен разказ, разкриващ неговото рутинно ежедневие, неговите колебания и терзания, неговото натежало сърце. Все пак помежду им се образува връзка, продиктувана донякъде от съжителството им и общите им познати, но по-скоро от споделеното чувство на страх от един неизвестен враг, който в крайна сметка се оказва празнината в самите тях. Обречени непрекъснато да изпитват разочарование от себе си и другите, жителите на Тел Илан се въртят в един порочен кръг от несподелени чувства, пропуснати мигове и съжаление за вече свършени неща.
Най-любопитен, поне за мен, беше последния разказ. Съвсем извън сюжета, завързан в малкото израелско градче, той обрисува една почти апокалиптична картина на запуснатост и разврат, която в контекста на останалите истории, звучи като зловещо предсказание.
Катерина Жечева, Хеликон Витоша
Амос Оз е израелски писател, и журналист. Професор по литература в университета Бен-Гурион в Беер Шева и съосновател на пацифисткото движение „Мир-сега“.
Амос Клаузнер е роден на 4 май 1939 г. в йерусалимското предградие Керем Авраам, в семейството на Йехуда и Фаня Клаузнер. През 1954 г. две години след самоубийството на майка си се преселва в кибуца Хулда, където живее и работи до 1986 г., там той променя името си на Оз(сила). Следва философия и литература в Еврейския университет в Йерусалим (1960 г. - 1963 г.), по време на своето следване публикува и първите си разкази през 1961 г. последвани от серия статии и есета за арабско-израелския конфликт.
Оз участва през 1967 г. в шестдневната война в Синай и във войната от Йом Кипур от 1973 г. След шестдневната война се застъпва активно за мирно решение на палестинския проблем, като един от основателите на анти-военното движение „Мир-сега“. Той подкрепя идеята за две отделни държави - Израел и Палестина, с две отделни столици в разделеният Йерусалим. От средата на 80-те години преподава в Оксфордския и Еврейския университет.
През 1986 г. Амос Оз заедно със своето семейство напуска кибуца Хулда и се преселва в Арад в пустинята Негев.
Амос Оз е един от най-популярните еврейски писатели, наричан е еврейския Толстой, пише на иврит, автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература.
Амос Клаузнер е роден на 4 май 1939 г. в йерусалимското предградие Керем Авраам, в семейството на Йехуда и Фаня Клаузнер. През 1954 г. две години след самоубийството на майка си се преселва в кибуца Хулда, където живее и работи до 1986 г., там той променя името си на Оз(сила). Следва философия и литература в Еврейския университет в Йерусалим (1960 г. - 1963 г.), по време на своето следване публикува и първите си разкази през 1961 г. последвани от серия статии и есета за арабско-израелския конфликт.
Оз участва през 1967 г. в шестдневната война в Синай и във войната от Йом Кипур от 1973 г. След шестдневната война се застъпва активно за мирно решение на палестинския проблем, като един от основателите на анти-военното движение „Мир-сега“. Той подкрепя идеята за две отделни държави - Израел и Палестина, с две отделни столици в разделеният Йерусалим. От средата на 80-те години преподава в Оксфордския и Еврейския университет.
През 1986 г. Амос Оз заедно със своето семейство напуска кибуца Хулда и се преселва в Арад в пустинята Негев.
Амос Оз е един от най-популярните еврейски писатели, наричан е еврейския Толстой, пише на иврит, автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература.
