Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата – сама жена. В главата на жената – целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото й съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще.
Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата – смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да бъде друг. “Нищо не прави така неотложен живота, както близостта на смъртта”.
Необичаен, оригинален, завладяващ роман. Роман? Едно-единствено изречение, проточило се на безброй страници, без главна буква в началото, без точка дори в края, в което запетаята придобива изключително значение – истински стилистичен подвиг, въплътяващ потока на съзнанието и идеята за вечността.
Даринка Кирчева
Португалската литература маркира интересен знак в литературното ни ежедневие. Наред с нобелиста Жозе Сарамаго и модерния Жозе Родригеш Душ Сантуш, една жена – Дулсе Мария Кардозо, отбеляза своето сериозно присъствие.
След такова име сякаш трябва да прозвучи музика, да започне танц и писането й напълно оправдава това очакване. Опасен монолог с драматургични пируети, с анахроничното си заглавие на български – „Моето опяване“ е текст, възможен за четене отзад напред, от средата, или оттам където въобще забележим импулс за живот. Въпреки че този роман ни въвлича в него с катастрофа, чрез гибелната еуфория на едно несъвършено женско тяло. То и мъчителната му проекция назад във времето и отвъд пространството, завихрят реалност , от която няма измъкване.
Людмила Еленкова, Хеликон София - България