Захари Княжески /1810-1877/ е сред най-ранните и заслужили дейци на българското възраждане. Получил образованието си в Русия, притежаващ лично обаяние и дар слово, той е приет много добре от видни руски учени и общественици, както и от дейци на православната църква. Така той успява да извоюва стипендии за много български младежи в руските висши учебни заведения, да събере хиляди книги от най-различни области на знанието и да създаде с тях библиотеки в десетки български училища. Той е сред първите, които запознават руското общество с миналото на България - в Москва излизат четири негови книги за българската история и обичаи.
В България Княжески издава книги - практически ръководства в различни области - особено необходими за времето си. Всеобщо признати още приживе са неговите заслуги за женското образование. Княжески е няколко години преводач в руското консулство в Търново и Русе. През това време се занимава усилено със земеделие. Мечтае да бъде открито земеделско училище. Както мечтае и за откриването на българска духовна семинария. Негов неосъществен проект е създаването на свещоливница. Дългогодишна мечта на Княжески е откриването в Стара Загора на общодостъпна голяма централна библиотека.
Осъществени и неосъществени, замислите на Княжески говорят за голяма далновидност и прозорливо разбиране за основните насоки, в които трябва да се развиват в България образованието, земеделието, занаятите.