Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Романът разказва историята за живота на най-прочутата султанка, наречена Роксолана.  15-годишната Анастасия е отвлечена и продадена като робиня. Зелените й очи, косите й от червено злато, уменията й в леглото и най-вече умът й й извоюват място в сърцето на Сюлейман Великолепни.

Литературата не е наука. И писателите не са учени. Но когато става въпрос за исторически роман, литературата неизбежно се забърква с науката. Историята като наука има две основни цели - да ни накара да помним миналото и да ни помогне да разбираме настоящето. Да четеш исторически роман е нож с две остриета – понякога книгите от този жанр са пълни с неточности и могат да станат източник на заблуда, но в крайна сметка, основната цел на художествената литература е да носи наслада на сетивата, а не да попълва знанията и общата култура по определена историческа тема. Когато в една худжествена книга е постигнато и едното, и другото, вече имаме шедьовър. И това е единственият епитет, който ми идва наум за „Роксолана” на Павло Загребелни. Тази книга е обречена на успех. В нея има всичко – великолепен, пищен, образен език,
любов, смърт, интриги, борба за власт, тъга, сълзи, смях, красота, жестокост. И всичко това на фона на ориенталски разкош и средновековна мистика.  
Сюжетът на книгата е като приказка от хиляда и една нощ, но въпреки това - истински – робиня с непрекършен дух, с коса като огън и сърце на дива котка, успява да се превърне от обикновена одалистка в любимата на султана, а в последствие и в негова жена – най-влиятелната жена на своето време в една мъжка империя.  
Роксолана е не просто героиня от роман. Тя е символ. И ще остане такъв още стотици години след възпяването й в книга. И никой няма да се пита колко и дали описаното в нея отговаря на обективната историческа действителност. Защото, както казва самият автор : „Важното в литературата е да се напише. Но да се напише така, че хората да го прочетат, да се обединят човешките сърца, да се накарат да трепнат. Защото няма ли го това трепване на човешкото сърце, няма и литература, кой каквото и да казва. Времето може да бъде разтърсено за кратък миг, но никой не е успявал и никога не ще успее да го накара да се прекланя пред фалшиви ценности.”