Докато четем новелите на Николай Хайтов сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло...
В тези разкази връзката "човек-природа" - е изградена в духа на старата традиция: в страниците на книгата се извисява силуетът на родната планина, която героите боготворят и коленичат пред нея като пред майка. Одухотворена от влюбените очи на Николай Хайтов, планината се превръща в нещо повече от обикновен пейзаж, тя става символ на естествения живот, скръбна метафора по нещо загубено в нашия технически век, нещо, към което ще се връщаме да го търсим и надали ще го намерим. /Симеон Султанов/

Ключови думи: Седмица на Николай Хайтов