Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Казват, че скандинавците имат около 30 думи са сняг, които изразяват различните му състояния. Срещала съм и по-големи стойности за тази бройка, но писането на Туве Янсон досега не бях. Заради детската й проза, и амплоа на илюстратор на Толкин и Луис Карол, отказвах да възприема словесните й експерименти.

Затова, появата на “Пътуване с лек багаж”- сборник с разкази за възрастни, предизвика у мен скептична усмивка. След като го прочетох, тя замръзна.

Не какво, а как пише, е въпросът за тази финландска авторка от шведски произход (и тук сплав от идентичности). В никакъв случай като човек, който отказва да порасне.

Някои от героите на 12-те разказа наистина са деца, или невинни млади  хора, или търсещи целостта си по- възрастни. Само художник може да  демонстрира подобен стил – тя нанася щрих, създава перспектива на образа, внушава фон, търси му рамка. “Лекота”е думата, която най–точно пренася  смисъла на всичко тук.

 Притчови и понякога по детски ирационални фрази загатват почти безплътни същества, създадени просто от емоции. Книгата й постига велика и по своему опасна цел - да отстрани всяка представа и да запази само усещането.

 За такъв тип пътуване става дума, без значение от вида сняг.    

Сборникът с разкази „Пътуване с лек багаж” /1987г./ е нова страница в творческата биограрфия на известната финландска писателка Туве Янсон.

Дванайсетте кратки истории очертават посоките на Едно пътуване както за читателя, така и за автора, в буквален и в преносен смисъл, чрез мислите и емоциите на всеки от героите, адресирани или към самите тях, или към другите в света около тях.

 Дали пред нас е едно японско момиче, което мечтае за среща с любимата си писателка от далечна Финландия, или е самотната дама, присвоила си чужд живот, или следваме един зрял човек в пътуването му към себе си и към другите до него – всички те са като пораснали деца на преклонна възраст от първите романи на писателката, но все още удивително чудати като любимите тролове от собственото й детство, които продължават да ни вълнуват със своето трогателно великодушие или неизтощимо любопитство. Точно затова понякога посланията на всички тях звучат познато, друг път ни озадачават, а трети - са просто незабравими с мъдростта си, с изящния  език на  твореца си и особено с приказното си вълшебство.

Историите са особено изтънчени, често са забавни, понякога - изненадващи, а дори и плашещи. Етиката им не е простичка, а е сложна като живота, като истинския живот, често опасен като въображаемия свят на нашите фантазии....

Затова предлагам на вашето внимание една дузина финландска мъдрост !!!

Туве Янсон и този път ще ви спечели !!! Доверете й се !!!

Адмирации и за превода на Анелия Петрунова, благодарение на която имаме щастието да познаваме творчеството на Туве Янсон за деца, а сега и да се докоснем До посланията на един голям творец, отправени вече към порасналите си любимци.

И този път четенето ще бъде удоволствие за всички !!!

Разбира се, запазих си разказите на Туве за едно пътуване, при което – не толкова мъдро решение – взех съвсем лек багаж. Оказа се, че пътуването, което организира любимата ми от една доста объркваща и отдавнашна среща с „Невидимото дете“ авторка, не е съвсем лековато.

Може да объркаш града, в който трябва да стигнеш, или в стария ти дом някой да се преструва, че е изживял собствените ти спомени. Може и да се запознаеш с чудати същества, които в този случай са художници или пенсионери. А за по-запознатите са муминтроли и хемули под прикритие. Удоволствие е да се впуснеш в тези деликатните, но и леко притесняващи пътувания от по няколко страници. Удоволствие е и да видиш скептично настроените към детски книжки възрастни, които най-сетне „падат в капана“ на това засмяно шведско величие.

Впрочем, забравих си багажа в автобуса.