Слава богу, най-после намерих място, където прочетох смели и точни оценки за този креслив автор - графоман. Това ми връща вярата, че все още има хора, които разбират от добра поезия. Ето микроскопична извадка от "експресивните" му стихове и заглавия - "Педофилия на съчувствието", "Литературни бесилки", "Бунтарите", десетки текстове като този:
"Питам се какво ли ще направиш
ако забуча игла на врата ти,
върху която да окачаш дрехите си,
г-н Чисти ръце?",
и ако всъщност това може да се приеме като някаква форма на търсене на различност чрез използване на психопатичен речник, трябва да се проследят хилядите му изказвания по "поетичните" форуми, в които агресията (понякога префинена), омразата, заплахата, мачкането е единствена форма на общуване с различно мислещите. Той е пример, че мутрата, мутренското, битува дори в поезията. Това може да обясни как "поезията" на този човек бе издадена от Сиела - при положение, че на сайта им се мъдри съобщение, че не приемат поетични текстове за издаване.. (Другото ми допускане е, че авторът е познат с един от редакторите на издателството, с който са завършили филология във "великия" Шуменски университет) И като в някакъв филм на фарса после книгата му получи една от наградите на "Южна пролет"(не най-голямата, както тук-там се опитват да ни пробутат в нета)... Креслив, да: той и няколко не по-малко агресивни поддръжници обикалят градовете и изнасят "спектакли" в най-големите книжарници, като записват със скъпа техника всяко тяхно представяне - всичко това се качва в интернет и кликата му започва да го венцехвали. Не по-малко учудващо е попадането му в знакови литературни предавания на телевизиите и радиата - те също са качени в интернет - и което говори само за едно - че той е схванал как работи системата на медиите. Разбира се, похарчените средства за тези изяви едва ли могат да бъдат върнати с продажба на книгите му, затова изглежда напоследък се е отрезвил и е закрил графоманските си сайтове . И добре, че го е имало този форум, в който видях, че някой е извикал, че царят е гол, защото заради случващото се лансиране на бездарието бях решил, че аз полудявам..
Коментарът е редактиран от администратор.
След смъртта на Франсоа
Автор: Станимир Димитров
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 106 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 148 грама |
| Размери | 15x22 |
| ISBN | 9789542812043 |
| Баркод | 9789542812043 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Дори и да се върнеш тази нощ, тихо да влезеш като шепот в душата ми, ако ти дойдеш, за да ме накараш да плача насън - аз ще те помоля да останеш още малко, ще поискам да те запазя за малко притихнала в мен. Ще те скрия под клепачте си и ще те превърна в далечно светещо нещичко! След всички въжета, на които висят мъртъвците, има и една слънчева люлка, спусната, за да поеме душата." /Станимир Димитров/
Ключови думи: Промо -10%, Слънчеви заглавия
Ужас! Заяждане и селски словоизлияния прикрити под булото на някаква си гениалност. Всички защитници, макар и с "пълни имена" пишат по един и същи начин, използват един и същи стил и зад всички "пълни имена" прозира едно единствено име - това на самия автор. Обидите на дребно ме отказаха да чета книгата...
П.С. Авторе научи се да приемаш и мнението на тези, които не харесват стила ти...няма как да бъдеш харесван от всички, не бързай да анатемосваш, бъди в мир със себе си и ще видиш колко по леко ще дишаш... Това е добронамерен съвет ако искаш го приеми....
Станимир е написал нещо велико. Първо, го прочетете и после, коментирайте.
За първи път виждам толкова негативни изказвания при една нова и то НЕПРОЧЕТЕНА книга. Изглежда действат старите рефлексии - щом не е моята и е от този и този автор значи е...квалификации. Общи приказки на темата - ох, колко съм начетен про принцип. В този случай просто подминавам подобни изказвания - но сега понеже съм си купил и прочел имам основанието да кажа - Да, тази книга има своето достойно място и ще има и такива читатели, защото е безкомпромис.
"Нека Бог да ни пази,
братя
слепци!"
Откогато завистта се смята за благородство, простете :)
Откога се смята нехаресването за неграмотност,моля?
Около 2000 лева дадох на професор Биолчев и по 1000 на всеки един член на журито поотделно без да броя агнетата и телетата, които бяха за разкош. Доволна ли сте госпожо КОМЕДИАНТСКА? Що не си напишете името?
Ами уточнете,госпожо Бойка Денева Денева-че чак Карастоянова:сам ли си е учредил наградата автора?
За всички еви,пешовци,милени , вери и т.н...,както и за всички приятели на хубавата книга, новината е, че "След смъртта на Франсоа " спечели новоучредената награда на националния конкурс "Южна пролет 2013"гр.Хасково, с което авторът Станимир Димитров се записа като пръв неин носител. Удовлетворение за четящите, мислещи хора. Изкуството все още има почва у нас. Скръб и недоумение за снобите,които не могат да излязат от черупката на собствената си неграмотност и завист.
Честито на Станимир Димитров и на всички ценители на стойностната литература!
Вера, драга ми, Вера.
Учтивостта, когато става дума за лакеи някак си ми е види неприсъща за моята уста, разбирай пръсти. Електронният формат на общуване е желателен, когато става дума за хора като вас/теб (избирай дали си официалничим). Така поне единствено се вижда слюнка от изпъкналите устни и вглабеният поглед в невярващият сюжет. Докато вътре онези тънки мисли завистливо сготвени от неприязън към липсата на собствени читатели изглежда доста удобно храни и очите и най-вече ушите ви.
Ами сложете на масата и няколко свещи, не, не става дума за романтика. Просто мъртвите души имат нужда от малко светлина, та бих се изхарчил за малко парафинови продукти, в името на вашето спасение.
Поздрави, от слепите.
Скъпа, Вера, или както там се казваш, аз поне заставам зад позицията си и то с пълното си име, ти защо се криеш? Защото знаеш,че това твоето не е позиция, а изблици на дребна завистлива душичка. Аз мога да се позовавам на каквито си искам авторитети, авторитети, които аз като личност ценя? Освен това познавам добре тази книга, все пак съм първият и читател.Смешна сте и жалка.
По въпроса за стихоплетството аз няма какво да ви кажа, там явно вие сте тесен специалист . И ако няма какво друго да правите, повтаряйте си този рефрен , досещате се кой е авторът, нали ?:
Омръзна ми, съвсем ме заболя
да хапя ядно сухите си устни…
А междувременно забравихте да поздравите авторът с втория тираж, който видя бял свят едва 5 месеца след излизането на първия и то не през кое да е издателство. Или според вашите високи критерии „Сиела” издават и разпространяват графомански писания? Или обвинявате българския читател в дебилизъм, че е проявил интерес към нестойностна литература?
Г-жо , Вера или както там се казвате, явно сте веща в областта на съвременната българска литература, та може да дадете инфо, коя друга „графоманска книга” се е изчерпила толкова бързо от българския пазар.
… и ако извадя иглата от врата си, сещатате ли се къде смятам, да я забода на такива като вас. Ще прощавате, използването на учтива форма в случая не ми се отдава. А да аз мога да се разголя пред света, мога, не са ми нужни дрехи, вие си кретайте там удобно в маскарадните костюми
Госпожо Бойка Денева Денева-Карастоянова,Защо трябва да цитирате личности,на чиито оценки вярвате?Не можахте ли сама да направите оценка на въпросния творец?Или не сте усетили иглата,забита във врата Ви,или нямате дрехи,за да ги закачите на тази игла.Второто е по-вероятно,защото голотата ви не е достатъчна,за да изкара стихоплетството талант.
фактът,че книгата предизвиква нападки и дискусии,означава, че заслужава внимание.Обикновено графоманските книги се подминават,без дори някой да ги забележи. Благодаря, че предизвикахте интереса ми
Нима 5-6 човека са изчерпили целия тираж и се е наложило издаване на втори? Поздрави на автора! Не им обръщайте внимание на тия завистливи душички! Те с графоманите. Тях никой не иска да ги издава затова посиняват от завист. Прочетох книгата ви и трябва да кажа, че е уникална!
Миленче, Ивеначе, Богданче или др. имена, които си изберете, поздравявам ви с второто издание на "След смъртта на Франсоа". Моля ви не се ядосвайте - продължавайте да си плюете най-завистливо, с което показвате, че мразите автора лично и може да ви зарадваме и с трето :)
http:// Линкът е изтрит от администратор.
За графоманите, графоманията и имат ли те почва у нас ...
Нашият мил съвременен графоман е, разбира се, изключителен, уникален, ненадминат ... , ще кажете:,, В собствените си очи!“ Но не! Грешите! Само това не е достатъчно да му осигури така необходимата увереност в собственато му величие, затова е нужно и още нещо – верен антураж от 5-6 /колкото повече толкова по-добре/ поддръжника, които с всички сили се мъчат и даже някак успяват да се самоубедят в неговата гениалност и в това че, виждате ли, царят не бил гол!
И така графоманът твори своите шедьоври – свитата въздиша и го величае и всичко е наред, докато не се появи някой ,,непросветен‘‘, ,,посредствен‘‘, ,, без чувство за естетика‘‘, развали тази прекрасна идилия, тази мила картинка и обвини нашия самозван гений в какво(?) представяте ли си ( !? ) в графоманство – ужас!!!
Нооооо! Не всичко е загубено още, защото антуражът зорко бди да не би нещо да накърни ореолът на нашия... знаете кой и въпросния неграмотник дръзнал да изразява мнение, на мига бива антемосан, оплют, обвинен в неразбиране на новите тенденцииии, тесногръдие и във всичко друго от сорта, за което се сетите...
И така колелото се върти ... порицаният нахалник е натикан в миша дупка, а графоманията царува с пълна сила......
П.П. Ако някой се разпознае в тези редове, авторът не носи отговорност за евентуално причинени душевни терзания в нечия крехка графоманска душа... Но току-виж пък, те довели до просветление, дай боже и дано...
Дано, ама май надали, а и докато верният антураж е насреща и с готовност лекува у него всяка наченка на съмнение относно собствената му гениалност и величие – той ще е с нас!
Така че – да живее графоманията и най-вече нашият мил графоман!
И за финал една чудесна българска поговорка:,, Казвам ти дъще - сещай се снахо!‘‘
Пешо, знаеш ли, от моя клас навремето имаше един Пешо... Ако ще съдя по него за теб, спукана ти е работата... А ако пък и аз съм толкова тесногръда, че да мисля по този начин - още по-зле.
За щастие не съм. А ти? :)
...ако ще съдим за поредното стихоплетене по цитираните авторитети (!?) по-горе - певец и журналистка - то толкова по-зле за съдниците мили...
Тази книга на първо място издига поезията на едно недостижимо за клишетата място, така че смятам, че определения като "графомнска" въобще не могат да я засегнат. Все пак е хубаво, че явно е достигнала много хора, жалко само, че не всички могат да са на нужното ниво, за да я осъзнаят.
Дистанцирайки се от всичко казано мога да я препоръчам на всички, които искат да се докоснат до едно чисто пространство на истинска поезия и които не се страхуват да разчупят рамките на закостенялото мислене. Защото тази поезия е бунт срещу фалша, както и срещу много неща, за които или не се говори, или се говори толкова много, че тази инфлация на приказки се превръща в една страхотна дегизировка на моралните безчинства. И все пак гениалността на написаното идва от начина, по който този бунт се съчетава с красотата на духовното и сетивността на чистите идеи.
Накратко - четете без задръжки, последвалите бунт в главата и светлина в душата ще са заслужента награда за добрите възприятия.
Приятно осъзнаване! :)
Ева, добре дошла извън РАЯ!
Тук пердетата не са спуснати пред очите, а ушите не са запушени от вятъра.
Бях в София на премиерата и нищо графоманско не залепна от вътрешната страна на клепачите ми. А може би близо 100 графомани си бяха устроили седянка в СИЕЛА?
Наивните ви капаци от порцелан май трудно се вдигат, когато мислите ви са обслужвани по поръчка? Е порцела се чупи... не със чук... а с думи... колко отдавна ли висите...
Ето едно "графоманско стихотворение" от тази книга :
ЧИСТИ БЕЛИ ЯКИЧКИ
Питам се какво ли ще направиш
ако забуча игла на врата ти,
върху която да окачаш дрехите си,
г-н Чисти ръце?
И без това стреляш
с разярен поглед в огледалото
и проклинаш майка си, защото не
те е родила закачалка за скъпи дрехи...
Това, разбира се, е съвсем несправедливо,
ти си точно това...
Бутиковият ти дъх вее насреща ми,
чистата ти бяла яка като нашийник
примирено дразни очите ми…
Ти стъпваш на пръсти по тротоара,
а аз се влача в локвите…
И някак…
Разсейвам се от падащите облаци
на тъмни сенки под клепачите
заспиват истини за вчерашни прозорци…
И пак сънувам смях през уличните лампи,
в бутилка упоена светлина…
А някакъв задраскан спомен се завръща –
Чука по главата ми с юмрук!
Май бях забравил колко съм обичал…
И колко ми открадна този гладък ръб между небето и земята…
Такава синя закачалка никой не носел…
прострени ризи от наивна синева.
Все някой ден ще се умира…
Тогава ще се вгледам в папийонката на слънцето
Лека нощ, г-н Чисти ръце!
Графоманска книга? Госпожо, или не сте чели или изобщо нямате представа от стойностно изкуство, или изпълнявате нечия поръчка. Което и да е от трите това говори единствено за ниска читателска култура.
Защото точно тази книга е за хора, които притежават качеството да мислят.Вие явно не сте от тях. Все пак предпочитам да вярвам на оценката, която дават хора като Асен Масларски,вероятно не е непознато име за Вас и Таня Величкова,дългогодишен журналист в БНР
Все пак последно мнение имат читателите...
chrome://Линкът е изтрит от администратор.
поредната графоманска книга
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
