Трагедията на българските мюсюлмани е резултат на противопоставянето на две сили - българите и Османската империя, а след 1878 г. - на България и Турция, които водят вековен двубоюй: едните за защита, а другите за унищожаване на българската народностна самобитност. Този двубой е справедлив за българския народ, който защитава своите изконни интереси от асимилаторските попълзновения на една чужда сила.
За разлика от непоследователната и противоречива плитика на България спрямо мюсюлманите Турция води изключително целенасочена дейност по отношение на тях, с която практически продължава асимилирането на българското население в условията на независима българска държава.
Опитът с възродителния процес радикално да се разреши проблемът с българските мюсюлмани показа, че една справедлива идея не може да се утвърждава с насилствени средства и методи.
Контравъзродителният процес, който сега се осъществява у нас, е настъпление на протурските и панислямските сили в България, които с подкрепата на Турция тласкат страната към нова национална катастрофа.
Появата и непрекъснатият растеж и обединени ена силите в българското общество, които се противопоставят на контравъзродителния процес, са закономерно явление, което отговаря на националните интереси на българския народ.