Всяко вдъхновение има нужда от своя верен пазач. А пазачът на зимното вдъхновение сигурно е най-упоритият - чупливи станаха напоследък душевните неща, изискват внимание и всеотдайност. И малко вяра, че небето винаги ще слиза достатъчно ниско, за да държи будни белите камъни със записаните по тях важни думи... Но има и друго за събуждането. За будуването и бдителността.
Стиховете на Генка Петрова държат будни и умът, и сърцето - за да бъде топло вдъхновението, да среща своите духовни провокации, да преодолява своите бури и да порасне. В тези стихове има толкова нюанси на живота, че с един и два, че и с три прочита няма да "разбулиш Изидата" и да разкриеш тайните на света. Но след първото безсилие, се доверяваш на случайността, наречена интуиция, която по-добре направлява сърцето и чуваш едно по едно посланията на авторката, провъкващи се през зимните спирали на живота. В преспите на всяко стихотворение се крие храбра мисъл, която пробожда читателското въображение и то звъни, звъни...