Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Когато Господ е целунал с талант и усет към словото тези двама братя – Георги Томов и Петър Делчев - те сами са си "поделили" времепространството  в своите разкази - единият се е загнездил в Трънския край в далечните времена, когато още дрънчат окови (П.Делчев), а другият широко се е разположил в съвремието ни (Г.Томов) с неговата пъстра палитра от изненадващи и странни сюжети, от които не можеш лесно да се откъснеш...Независимо кого от двамата съвременни разказвачи ще избереш, веднага ще усетиш, че той вече майсторски ти е метнал ласото още с първия си разказ и после...спасение няма! Четеш задъхано всичко докрай!

           Георги Томов изненадва читателя още със заглавието на сборника си с разкази - НЕ БЕШЕ ТУК И СИ ОТИДЕ - и смущаващото е не толкова в оригиналното оксиморонно внушение, колкото в умението му не да дава решения на сложни житейски казуси от всякакъв характер (морален, политически, социален, интимен),а  да поставя въпроси, майсторски включвайки те и теб самия в проблематиката. С несекващо любопитство и упорство той пита за всичко - за силното и слабото у човека, за истината и лъжата, за странностите на любовта и страстите човешки, за верността и предателството... Георги Томов не престава да пита и самия себе си, да се преоткрива и безмълвно да настоява и ти да направиш същото, за да не оставаш длъжник на този най-безмилостен лихвар - живота...И всичко това чаровно оцветено в непринудения му хумор и блестяща самоирония, с каквато малцина творци могат да се похвалят днес. А това е всеизвестно, че е най-точният тест за интелигентност. Трудно е да повярваш, че книгата е негов авторски дебют, който се чете и с лекота , и с настървение...

         Аз бях изненадана особено от факта, че един пунктуационен знак в края на разказа , дал името на сборника, може да е в състояние да понесе на нищожните си плещи  една голяма философска идея - една ЗАПЕТАЯ  със своето присъствие или отсъствие може да те хвърли в размисли, прогонващи съня ти нощем в търсене на отговори за пълнотата или пустотата на собствения ти живот, който неусетно се изнизва край теб... И разбираш, че без да ти се натрапва, Георги Томов те е повел към твоето пътуване към себе си...Спираш на някой ред, прочиташ го отново и осмисляш по нов начин случващото се край теб..."Не , беше тук ... и си отиде." и "Не беше тук и си отиде!"

      Трудно е да избереш любим разказ в този пъстър калейдоскоп...но със сигурност всеки ще го направи. Защото всеки е преодолял някакъв страх през детството си по своему ("Бадири"); всеки е счупил поне един чужд прозорец, който..."така си беше"("Така си беше"); кой не си е мечтал за почивка в Санторини, а пък го замъкват на...Априлци...("Априлци"); а кой би отказал секс под звуците на един "Перуански джаз"...Понякога ти се струва, че авторът на места е откраднал мислите ти, подслушвал е копнежите ти, надниквал е с дискретно любопитство в леглото ти... и се е втурвал към теб със "завързани очи"... При Г.Томов любовта "избухва", телата "вибрират" и "влизат в резонанс", за да настъпи..."моментът на истината" и "...отцеждането на страстта".

      Е, как да не прочетеш тези разкази?!

Марлена Гетова – приятел Хеликон Бургас

Ако искате да отметнете тази книга от чиста снобария, за да я пишете в графа „Знам я”, можете да го направите. Но ще бъде жалко. Защото „Не беше тук и си отиде” на Георги Томов е книга за Четене. От първата до последната страница  в нея говори самият живот, а след първия разказ няма да я оставите, докато не видите задната корица. Ако не сте срещали хора като пан Шветлан Железния, значи сте живяли напразно и трябва да вземете мерки. Ако не ви е спирал дъха от същество като Бадири, значи досега сте вегетирали в аквариум, ако не знаете за сексуалните навици на хамстерите, значи не разбирате нищо от майтап, ако, ако, ако... Механичното изброяване на разказите в тази книга няма да бъде нито нов, нито оригинален похват. Затова ви моля да послушате моя съвет: Непременно я прочетете!

Тук има всичко – цигани, турци, руснаци-мутри, българи-мутри, военни, неудачници, проститутки, деца, бащи, майки, баби, дядовци, тук е целият живот. И когато спрете за момент, за да преосмислите четенето дотук (не, че е нужно, мисълта на Георги Томов тече бързо и увлекателно, сякаш всичко се случва пред вас), може би ще се запитате дали авторът няма предвид точнно животът, с неговия бърз, истеричен и интересен ход – не беше тук, чакахме го, но си отиде. Героите в книгата са изключително пълнокръвни – те са слаби, небрежни и се плъзгат по повърхността, но когато трябва стават (или са били) железни и сурови, героични и безкомпромисни. Именно, както закона на живота – нищо не е само бяло или само черно. Случките в „Не беше... „ са толкова истински, че дори и да не сте професионален репортер, със съответните изкривявания, на устните ви няма как да не напира въпросът „А каква част от описаното е истина и каква – авторова измислица?” Въпросът сам по себе си е глупав, защото, както и в случая с творението на Георги Томов, отговорът е стереотипен – „Нищо не е 100% измислено и нищо не е 100% истина”.

Тук, обаче, съм сигурен, че поне 90% е истина, толкова е пълнокръвно, любопитно и интересно. Имам собствен критерий за книга. Смятам, че тя е интересна, ако читателят успее да си представи образите и сюжетната линия в нея. „Не беше тук, но си отиде”, дори и да сте най-безнадеждния и праволинеен българин, ще си представите много ярко, гарантирам ви! И ще си спомните как като дете сте произнасяли мантрата на всяко поколение „Не съм аз, то така си беше”. И... но да не повтарям думите си в началото. Георги Томов е брат на Петър Делчев, чиято монументална „Кастинг за месия” ви представихме неотдавна. Разликата в изказа и похватите между двамата е колкото от Земята до Луната. Ако „Кастинг... „ на единия брат ви е дошла прекалено трудносмилаема, умозрителна и навяваща мрак за бъдещето, съветвам ви да опитате „Не беше тук... „ на другия.

След това ще я разказвате.