Тази авторка е премълчавана десетилетия наред, но първият й роман "Ана Дюлгерова" се оказва с 5 издания!!!
Ана Дюлгерова
Автор: Яна Язова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Хермес |
| Брой страници | 200 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 226 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542612476 |
| Баркод | 9789542612476 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Първият роман на Яна Язова излиза през 1936 г., а след две години претърпява второ издание. Преиздаването му сега не е само акт на възкресяване на един текст или реверанс към авторката. Конфликтите в романа са живи и днес.
Сантименталният на пръв поглед сюжет на „Ана Дюлгерова“ крие неочаквани изненади за читателя, пък и му помага по-неусетно да вникне в тревожното чувство на неудовлетвореност, което, за жалост, и днес е определящо. Само че сега много от връстниците на Ана Дюлгерова предпочитат да напуснат страната, вместо да постъпват като нея, или да се борят за промяна. Яна Язова убедително поставя най-опасната диагноза: когато народът е толкова уморен, че няма сила да направи решителната крачка, пада в краката на всеки нов измамник, представящ се за Месия.
Трилогията "Балкани"+ "Соленият залив" се равнява на половината творчество на Язова, Като се каже единствено тези творби, ми се струва, че малко се подценява нейното творчество по този начин.
Като гледам начина на писане, ми се струва, че повечето са писани от един и същи човек с цел да покаже, че има интерес към творчеството на Язова, а такъв реално няма кой знае какъв, с изключение на един тесен кръг от хора занимаващи се с литература. Романът не ми хареса, блудкав е и сладникаво-сантиментален. Опитът на някой хора, да го представят като нещо велико и то в светлината на днешните протести е направо смехотворен.
Другият роман на Язова "Капитан" е още по-глупав и труден за четене, докато в Ана Дюлгерова все пак има нещо, то в Капитан има само губене на време.
Единственото заслужаващо четене от Язова са Шипка, Левски, Бенковски и Соленият залив или както там напоследък са я кръстили тази творба.
Прочетох я бързо и с удоволствие. Хем книгата по сюжет е много българска, хем същевременно историята на Ана Дюлгерова е описана на нивото на европейския роман през 30-те години на миналия век. Тази изключителна българка - Яна Язова!
Наглед обикновена история, разказана по чудесен начин. Определено тази книга ще ме накара да се запозная и с останалото творчество на Язова.
Трилогията и както и останалите и романи са над световно ниво. Запознайте се с творчеството на тази гениална жена, убита през 1979г.
Отстъпките за он-лайн поръчки са следните:
- над 10 лв. - 5%
-над 30 лв. - 10%
-над 60 лв. - 15%
Дайте някаква отстъпка от цената, моля.
Геният си е гений. Това е писателка, а не като някои големи родни звезди от Търговище или Дупница...
24-годишната Яна Язова изненадва с дебютен роман, който би правил чест на два пъти по-възрастен писател.
Романът на двадесети век.
Гениална книга.
Последните редове на романа ме разплакаха, мила Ана, как можа да го направиш? Бедна Българийо, ето как трагично си отиват децата ти.
Роман достоен за Пулицър.
Разтърсваща любовна история.
Яна Язова е най-великата българска писателка.
А първият й роман може да служи за пример що е то дебют и как няма нищо общо с днешното дередже на литературата ни.
Мисля да си я набавя в скоро време.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Яна Язова в псевдоним на Люба Тодорова Ганчева (23.05.1912, Лом - 07.1974. София).
Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Н. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците \"Литературен глас\", \"Литературен преглед\", \"Развигор\", \"Вестник на жената\", \"Дневник\", \"Мир\", \"Зора\" и в списанията \"Светулка\", \"Другарче\", \"Вяра и живот\" и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца \"Блок\". Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.
Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите й творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи - рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата (\"Капитан\"). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата \"Последният езичник\" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика - \"Александър Македонски\". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия \"Балкани\". Романите \"Левски\", \"Бенковски\" и \"Шипка\" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към истор. време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Съчинения: Язове. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1933; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936 (1938); Капитан. Роман. 1940: Последният езичник. Драма в 3 д. 1940; Герой. Разкази. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988: Шипка. Роман. 1989.
(материалът е взет от \"Речник по нова българска литература (1978 - 1992)\", Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова)
Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Н. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците \"Литературен глас\", \"Литературен преглед\", \"Развигор\", \"Вестник на жената\", \"Дневник\", \"Мир\", \"Зора\" и в списанията \"Светулка\", \"Другарче\", \"Вяра и живот\" и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца \"Блок\". Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.
Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите й творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи - рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата (\"Капитан\"). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата \"Последният езичник\" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика - \"Александър Македонски\". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия \"Балкани\". Романите \"Левски\", \"Бенковски\" и \"Шипка\" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към истор. време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Съчинения: Язове. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1933; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936 (1938); Капитан. Роман. 1940: Последният езичник. Драма в 3 д. 1940; Герой. Разкази. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988: Шипка. Роман. 1989.
(материалът е взет от \"Речник по нова българска литература (1978 - 1992)\", Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова)
