Тази книга е велика, чела съм я и съм е препрочитала безброй пъти - заслужава си всеки да е прочете...
Издател | Enthusiast |
Преводач | Георги Куфов |
Брой страници | 640 |
Година на издаване | 2013 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 494 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9786191640492 |
Баркод | 9786191640492 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
– През цялата нощ два дявола се бореха вътре в мен; единият казваше: „Бягай, защото няма спасение!”; другият казваше „Остани, защото няма спасение!“. Бориха се цяла нощ и на разсъмване един от двата дявола победи.
– Кой от двамата? – каза капитан Михалис и впи поглед в очите на Фурогатос.
– Твоя милост, капитан Михалис – проклет да бъде часът, в който те срещнах!
– Значи?
– Няма да си вървя!
Обърна се капитан Михалис към следващия:
– Ами твоя милост, Каямбис?
– Аз – отвърна той и въздъхна, – аз съм младоженец, имам жена, на която не съм се нарадвал! Това ме мъчи!
– Значи? – рече пак капитанът, който бързаше. – Зарежи жената, какво казва мъжът? Това питаме!
– Проклет да бъде часът, в който те срещнах, капитан Михалис, ето какво казвам и аз; искам да си вървя, а ме е срам от теб; няма да си вървя!
Ключови думи: Балкански корени, Книги-събития, Книги, които ни променят
Тази книга е велика, чела съм я и съм е препрочитала безброй пъти - заслужава си всеки да е прочете...
На мен пък корицата много ми допада...:-)
За мен най-ценното у Казандзакис е начинът, по който изобрадява човешката душа. Ето защо смятам, че кориците са страхотни и се вписват представата, която изграждат романите му. Въпрос на гледна точка :)
По-добра от Зорба гъркът, по-въздействаща от 100 год, самота, по-силна от Одисей на Джойс.
Преводачът на Казандзакис е един и същ, както на старите издания, така и на новите. Разбира се, че си плащат. Въпросът ми е друг. Ти чел ли си Казандазик (или Пападиамантис, например), за да разбереш, че такива корици, като тази, подхождат на книги ала фентъзи/фантастика. В Казандзакис НЯМА нищо сюрреалистично. И е крайно време издателства като ЕНТУСИАСТ да се научат да съобразяват корицата със съдържанието! :)
Мисля, че от издателството не взимат стар превод, а си плащата за него. Иначе браво на Ентусиаст и за това, че ездават отново Казандзакис, и за това, че издават книгите му по такъв страхотен начин - с качествена хартия и невероятни корици.
Уважаемо изд. Ентусиаст,
все пак НЕ правите нов превод, а взимате стар. Имайте уважение към страхотния преводач и се постарайте да слагате по-хубави корици. Това да не е научна фантастика? Уволнете художника си, може би така Вашите издания ще станат по-качествени (и си вземете нови преводачи и коректори)!
P.S. След като книжарничката ви се изсели някъде, предполагам и издателството ви е тръгнало натам!
Весела Коледа :)
Страхотно много ме зарадвахте :)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Поредното забележително литературно събитие на книжния пазар е преиздавеното на един от големите романи на Никос Казандзакис – „Капитан Михалис“, известен в англоезичния свят и като „Свобода или смърт“.
Основната сюжетна линия се изгражда около национално-освободителните борби на критяните в Мегало Кастро срещу турците през 1889 година - събитие, което оказва силно въздейдствие върху живота на Никос Казандзакис.
Основната идея на романа е борбата и стремежът към Свобода, които са олицетворени от невероятния образ на Капитан Михалис. Смята се, че негов прототип е бащата на гръцкия писател – Михалис Казандзакис.
И тук, както и във всяка своя книга, Никос Казандзакис разкрива силата на човешкия дух, неговата несломимост и безграничност. Това реално историческо събитие е фон, на който се случва сблъсъкът между Турчина и Критянина, между Доброто и Злото, между Робството и Свободата, между Любовта и Омразата, между Страха и Смелостта, между Живота и Смъртта. И именно от този сблъсък се ражда искрицата, която възпламенява човешката душа, изгаря я и я възкресява – свободна и безсмъртна.
„И мислено той прегръщаше съчувствено Крит. Обичаше го като нещо живо, топло, като нещо, което имаше уста и викаше, очи и плачеше; Крит не беше направен от камъни, пръст и корени на дървета, а от хиляди и хиляди деди и майки, които не умират никога, а са живи и се събират всяка неделя в църквите, разгневяват се от време на време, развяват изпод гробовете едно огромно знаме и хващат балкана. И върху това знаме, надвесени с години над него, безсмъртните майки са извезали с черните, сивите и белите си коси трите безсмъртни думи:
„СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“
Любина Йорданова, Хеликон Русе