Класическата политическа философия е нетрадиционна, защото спада към плодородния момент, когато всички политически традиции са били отслабени, а още не е съществувала традиция на политическата философия. Във всички последващи епохи философското изследване на политическите неща е било опосредствано от традицията на политическата философия, която е играла ролята на екран между философия и политическите неща, независимо дали даденият фолософ е приемал или отхвърлял традицията. От това следва, че класическите философи са възприемали политическите неща свежо и пряко - и това е останало ненадминато.