Събирачът на дневници

Автор: Леа Коен

Коментари: 11

Издател Enthusiast
Брой страници 264
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 226 грама
Размери 14x21
ISBN 9786191641215
Баркод 9786191641215
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Победа над забравата били дневниците. Хората си отбелязвали в тях каквото вършели, за да знаят по-късно кое да помнят и кое да забравят. Толкова били доволни от себе си, че рядко съзнавали как описаното може да свидетелства някой ден срещу самите тях.

През 2013 г. една бивша актриса е открита мъртва в собствения й апартамент. Няколко дни след тази неочаквана смърт един млад издател получава първия от серия анонимни ръкописи. Единственото общо между тези своеобразни дневници е, че в тях се споменава за кабаретната звезда Естер Бергер, безследно изчезнала през 1943 г., когато издателят Нестор Калев не е бил роден. Синовни скрупули и професионален интерес поддържат желанието на издателя да узнае истината за едно изчезване, като открие свидетелства на живи хора, чиито съдби са били свързани с Естер Бергер. В криминалния сюжет, позоваващ се на действителни събития от мрачните години на Втората световна война, участват известни лица като съпрузите Филови и Бекерле, принц Кирил, Алберт Гьоринг, цар Борис Трети. Чрез тях миналото убедително навлиза в нашата съвременност с новия софийски елит, за да разплете една сложна интрига за извършени някога престъпления, както и да извлече поуки.

от Tp. / дата: 15 авг 2014

Николета, ти се изписа голям спец по изобразително изкуство. Позволи ми да ти отворя очите, ако изобщо си добре с диоптрите. Художникът,който и да е той, може спокойно да фигурира на корицата. И знаеш ли защо? Защото е постигнал нещо много трудно, което поназнайва и гилдията. А то е- да може ненатрапчиво да изрази главната идея на авторката. А тук, трябва и ти да го признаеш, той, незнайният за нас художник, го е направил дори красиво. И едва ли ти си тая, която определя доколко познаваме актрисата в първи план. Позната е, дори много добре, и съвсем подходящо е използван нейния образ. Но не е зле да ти припомня, като човек от гилдията/както ти се изрази/, че хората на изкуството с лъжи казват големите истини. Затова- по-скромно с изхвърлянията, и да са поне по същество.

от Николета / дата: 15 авг 2014

Не знам какъв е романът, но корицата е не само кич, но и кич с нулева ефективност. Дано името на художника да не присъства в карето, че дълго няма да може да измие срама пред гилдията. Илюстративно, бъбриво, а на всичкото отгоре и с образа на не непременно най-популярната съвременна българска актриса.

от Лияна / дата: 15 авг 2014

Романът е най- доброто, което е издавано през последните три години от български автор. Завистта и злобата са омерзителни. Защо просто не го признаете?

от ? / дата: 07 авг 2014

Иванкв, освен храчки може да се плюят и истини.Не мислиш ли?

от Калорана Дашовска / дата: 07 авг 2014

,,Записки под възглавката" - Питър Гринуей + ,,Четецът" + туй онуй и е готов Миш-Машът!!!!! Булка, булка що не си гледаш кефа, а преразказваш накриво филми???????

от Стоян / дата: 06 юли 2014

Помиярите лаят, Леа си пише. Книгата е прекрасна!

от Иванка / дата: 06 юли 2014

Завистниците отново плюят храчки. Книгата е шедьовър, вече прочетох десетина критики в този смисъл. А "Иван" въобще не я е чел, това си личи.

от Иван / дата: 27 юни 2014

Тъй де, лошо се изразих, не знаех, но пробвах и го намерих. :-)

от Иван / дата: 27 юни 2014

Филмът пък е по роман със същото име, не знам дали го има на български, току-що го намерих и тук. И романът, и филмът са полукриминални, полуполитически. Трудно се краде вече, всичко е на показ, много неприятна работа.
Коментарът е редактиран от администратор.

от Иван / дата: 27 юни 2014

"Най-българската писателка" не спира да плюе навсякъде какви гадове са българите.

А този роман е груб римейк на един много известен филм. Казва се "Нощта на генералите" (The Night of the Generals), 1967. Намерете го в IMDb и прочетете. Намира се и по торентите, можете и да го гледате. Вероятно "най-българската писателка" го е гледала миналата година и хоп, те този вид "българи" обичат така.

от Стилян Вулев / дата: 02 юни 2014

Поредната гениална книга от може би, най-българската ни писателка.
Вулкан от думи, цунами от чувства.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Леа Коен е родена в София, завършва „Пиано“ и „Музикознание“ в Българската държавна консерватория и посвещава много години на музиката. Завършва образованието си в Утрехт, Холандия, където специализира История на съвременната музика и театър.

През 1990 г. е избрана за народен представител във Великото народно събрание от СДС и през следващото десетилетие се занимава активно с политика и дипломация. Основател и художествен директор на агенция за културен обмен „Арденте”, с която осъществява десетки проекти за културен обмен с България. По настоящем живее в Швейцария, без да прекъсва редовните си връзки с България. Изнася лекции в редица страни като писател и политик. Член е на Швейцарския съюз на писателите и на швейцарския ПЕН клуб.