Невиждани академици

Автор: Тери Пратчет

10 мнения

Издател Архонт - В ООД
Преводач Катя Анчева
Брой страници 550
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 282 грама
Размери 10x18
ISBN 9789544221034
Баркод 9789544221034
Категории Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 12.00 лв.

"Ние играем и ни изиграват, но най-доброто, на което можем да се надяваме, е да го направим със стил."

Романът е 37-ата книга от серията „Света на Диска“, стратирала през 1983 г. с „Цветът на магията“. Досега книгите на гения с невъобразимо чувство за хумор са преведни на 37 езика и са продадени над 60 милиона копия от тях в цял свят.

В „Невиждани академици“ населението на многовековния град Анкх-Морпорк се среща с футбола – не старомодното дивашко ръгане и блъскане, а с новия, бърз футбол с островърхи шапки за врати и топки, които правят „пльонг“, когато удрят земята.

„Въпросът при футбола – същественият въпрос при футбола – е, че не става въпрос просто за футбол“, казва в книгата Пратчет.

Ключови думи: Актуални

от тя. / дата: 08 мар 2016

Какво стана с тази книга? Никъде я няма.

от Ива К. / дата: 18 юли 2015

Всяка книга на Пратчет е шедьовър сама по себе си, и тази не прави изключение! Просто гениална!

от ХХ / дата: 12 ное 2014

Това е една от малкото книги на Пратчет, които не са ми допадали. Просто като динамика и сюжет нещата се случват доста хаотично и трудно ангажира вниманието на читателя.
По принцип съм изключителен фен, но точно тази книга не успя да ме грабне никак.

от Rose the Hat vs. Jack Torrance / дата: 05 ное 2014

Книгата е страхотна. Плаках... от смях!

от Гморк / дата: 05 ное 2014

В топ 5 любими книги от Пратчет!

от Роси / дата: 21 окт 2014

Книгата е много забавна, типичният Пратчет! Слушах я на английски още преди години. Препоръчвам!

от Фентъз / дата: 16 окт 2014

Как е, като стария Пратчет ли е или алцхаймера вече си е казал думата?

от Калоян Захариев / дата: 16 окт 2014

Най-накрая. Преди седмица ми казаха, че ще излиза и оттогава все гледам в очаквани заглавия, но нищо не виждам и изведнъж "хоп", появява се. Приказно!

от Йордан / дата: 15 окт 2014

Книгата вече е налична по книжарниците.

от Гморк / дата: 15 окт 2014

Дайте дата. Минаха вече 6 дни в трепетно очакване.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

За какво се сещате щом чуете думите комично фентъзи? За вещици? Жътвари? Магьосници и невидим университет? За шумен град, града на градовете, над който винаги се стеле огромна димна завеса? Град, демонстриращ надлъж и нашир, че димът означава прогрес или най-малкото хора, които подпалват разни неща. Странните му обитатели, гилдията на крадците, гилдията на убийците, стражата, суровия тиранин и многовековните шантави традиции? А да, и за Сър Тери Пратчет разбира се и негови свят, крепящ се на гърбовете на четирите слона, стъпили върху корубата на великата костенурка А’Туин.


И така, последното заглавие от „Света на диска“, преведено на български – „Невиждани академици“, хвърля читателите в дебрите на една игра, която владее улиците на Анкх-Морпорк, които пък са владение на „мелето“.


А представяте ли си какво е да си гоблин в град като Анкх-Морпорк в наши дни? Да се опитваш да не се набиваш на очи. Да се стараеш да се приобщиш. Да си отзивчив, приветлив. Да си добър приятел… И въпреки това всички да те гледат с подозрение, готови всеки момент да извадят факлите и вилите, които предварително са наточили ей така, за всеки случай, и да те погнат, защото си сив, грозен и на вида ти му се носи лоша слава. А онзи „прекрасен“ миг, в който осъзнаеш, че не си никакъв гоблин, а орк? Нали ги знаете? От онези ужасяващите, жадни за кръв създания, които разкъсвали с голи ръце противниците си на бойното поле. Е, какво ще кажете сега? Що да не си усложним още малко живота, а? И какво като си сръчен и талантлив, начетен, умен и говориш петнадесет езика, от които три мъртви и дванадесет живи? Какво като цитираш световните философи? А? Какво като говориш префинено, къпеш се редовно и знаеш с коя ръка се държи ножа и с коя – вилицата? Все така си оставаш вълк, нали? Колкото и да се правиш на овчица, все ще си си вълк. А пък Анкх-Морпоркци като те видят, че държиш нож и вилица, ще си кажат, че най-вероятно се готвиш да ги ядеш. Ето такъв е животът на Хаху (с „у“ накрая!) – труден. Но няма и как да е иначе щом искаш да докажеш, че вълка може да мени нрава си.


Но се отплеснах! Говорех за Ритнитопката. Играта на игрите. Не спорт, а война. А блажените промеждутъци, в които няма мач са като кратките моменти на „примирие“ между ожесточено воюващи страни – време за превъоръжаване, за преосмисляне на тактиката, за прегрупиране. А какво би била една „война“ без отбор магьосници, които да й придадат повече… Как беше думата? Неразбория? Яшност? Тежест? … А, да! Авторитетност. А този отбор академици – Невижданите академици – е като една добре смазана или по-скоро охранена машина. Червена стоножка. Единадесет играчи, но като един човек. Като ще е гарга да е рошава, нали така? И на футбол като на война! Затова и един мач на ритнитопка трябва да е като една красива битка. Все пак, ако преподавателското тяло, начело с архиканцлер Муструм Ридкъли иска да запази среднощното плато със сирена и студени мезенца, трябва да се примири с това тъй омразно и долнопробно занимание познато като ритнитопка.


Това са някои от нещата, около които се върти действието в новата книга на Тери Пратчет. Едно от тези неща е и злото и загатнатите покрай него морални теми. Тази книга обаче повдига и много въпроси. Например: Вълкът само козината си ли мени или и нрава? Какво означава да придобиеш някакъв смисъл? Може ли вълкът, току що променил нрава си да добие и стойност? И как да го постигне? Можеш ли всъщност да си от полза на света, да оставиш нещо след себе си, да го промениш? И докато читателят се поти над отговорите, героите на тази страхотна история откриват, че всъщност среднощните закуска, обяд и вечеря не са най-важното на този свят, макар че няма да си го признаят без бой. Откриват истинското приятелство и любовта. Осъзнават истината за себе си и се изправят пред страховете си. Разбират, че няма значение как изглеждаш или откъде идваш стига да си съвестен, мил и добър, и да докажеш таланта си, защото най-важна е душата. А и в края на краищата никой от нас не избира какъв да бъде създаден.


Светът на Сър Тери Пратчет е по подразбиране комичен. Винаги е налудничав. Понякога е неразбираем. „Невиждани академици“ прелива от чувства и емоции. Освен всичко останало е и поучителна и мъдра. Тя е колкото забавна и нелепа на моменти, толкова и проницателна и откровена. Между редовете ѝ изплуват едни размисли за човека, вселената, доброто, злото, любовта, омразата, живота, смъртта – едни истини, които много малко от нас са способни да изрекат гласно… Пък и е доста странно да си седиш в автобуса и момичето срещу теб да се залива от смях, стиснало някаква книга със странен формат. Мисля, че всички, които са прочели поне една книга на Пратчет биха ме разбрали чудесно, когато казвам, че да изпаднеш в една такава ситуация е доста сконфузно… Но в никакъв случай не е неприятно. А който не е, непременно трябва да го пробва! Книгите на Тери са сигурно средство против скуката, тествано и работещо сто процента.


P.S. Даже и да не сте футболен фен, тази книга със сигурност ще ви хареса. Просто няма друга алтернатива.

Мариета Иванова, Хеликон Русе

Роден в Беконсфилд. През 1959 година постъпва във висшото техническо училище в Уайкомб. Първия си разказ \"The Hades Business\" публикува в училищното списание през 1961 год., а през 1963 год. същия разказ се появява в професионално издание. През 1965 год. напуска училището и се заема с журналистика. През 1971 год. публикува първия си роман \"Килимените хора\" (\"The Carpet People\"). Истинският успех идва при Пратчет през 1983 год. след публикацията на блестящия хумористично-фантастичен роман \"Цветът на магията\" (\"The Colour of Magic\"), с който започва грандиозния цикъл \"Discworld\".

Според статистиката, през 90-те години Пратчет е най-четения във Великобритания автор, неговите книги са най-продаваните в сравнение с който и да е от живите писатели. Според някои оценки, неговите книги са около 1% от всички книги, продадени във Великобритания.