Бягащият човек

Автор: Стивън Кинг

Коментари: 84

Издател Ибис
Преводач Адриан Лазаровски
Брой страници 244
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 307 грама
Размери 14x21
ISBN 9786191570959
Баркод 9786191570959
Категории Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 12.90 лв.

"Бягащият човек" на Стивън Кинг – романът, предсказал небивалия бум на риалити предаванията и послужил за вдъхновение на безчет книги и филми, най-яркият пример за които е „Игрите на глада”.

С нов превод - от Адриан Лазаровски.

Новото издание включва и есето „Колко бе важно да бъда Бакман”, в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман – псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби.

-----

Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.
Бен Ричардс е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар са непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек” – най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.

-----

Стивън Кинг публикува „Бягащият човек” през 1982 година под псевдонима Ричард Бакман (под същото име излизат и култовите романи „Дългата разходка”, „Гняв”, „Пътна мрежа”, „Проклятието”, „Отмъстителите” и „Огън”).

За разлика от повечето произведения на Кинг, които са издържани в жанра на свръхестествения ужас, „Бягащият човек” се родее с класически антиутопии като „Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли, „1984” на Джордж Оруел и „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри.

Ключови думи: Седмица на Стивън Кинг, Стивън Кинг

от П.Х / дата: 12 сеп 2017

Не съм фен на американската литература по принцип, нито ми харесва всеки роман на Стивън Кинг. Но този ми хареса и смятам, че има своя заложен смисъл - къде прозрачен, къде не чак толкова. Социалните теми, които Кинг засяга са актуални дори още повече в наши дни, така че съветвам днешните тийнейджъри да прочетат това, а не да скачат на евтин съспенс като "То" и "Куджо"

от Кирцата / дата: 11 май 2015

Хубава си е книгата. В крайна сметка Кинг си е кинг. Няма какво да се прелива от пусто в празно.
Относно храчещите във форума - едно "не ми харесва книгата" е напълно достатъчно. То не беше - Кинг това, Кинг онова и т.н

Коментарът е редактиран от администратор.


от Хейзъл Грейс / дата: 11 май 2015

Нищо особенно . Книгата не се отличава с нищо интересно . Незнам дали е имала успех когато е излязла но сега е скучна и мудна , нищо не се случва .

от ... / дата: 05 май 2015

Ама се извъдихте едни интелектуалци...

от Спирит / дата: 05 май 2015

Средна работа. Не разбрах това критика на западното общество ли е, критика на Америка ли е, по какъв замисъл е написана, с каква идея... Кинг не е от писателите отличаващи се с интелект.

от Хинко / дата: 30 апр 2015

Не ми хареса. Очаквах повече. Книгата е слаба. Не става за четене.

от Фантастолог / дата: 06 апр 2015

Причината да са толкова четени по цял свят е не политическа, а естетическа. Кинг и Бредбъри са най-добрите фантасти на 20 век.

от Политолог / дата: 05 апр 2015

Кинг и Бредбъри са големи критици на американският начин на живот и за това ги чете света. Ако само възхваляваха Америка като някакви фанатици републиканци едва ли щяха да са толкова четени по цял свят!

от Rose the Hat sv Jack Torrance / дата: 01 апр 2015

Чувала съм и да го слагат в списъка на "графоманите" освен на "еднодневките" барабар с Бредбъри, ама пък тия еднодневки и графомани най-много ги обичам, тъй че дайте ги насам!

от Николай / дата: 31 мар 2015

Писател "еднодневка",продал над 350 милиона книги.Кинг е голям ,независимо в какъв жанр пише!!!

от Георги / дата: 31 мар 2015

До 66 и 65.....да всеки има право на вкус, но не можеш да наречеш повече от доказал се писател "еднодневка"....няма как да стане просто :)

от Михаил Боярский / дата: 29 мар 2015

Написал е - "Дългата разходка", "Гняв", "Пътна мрежа" и "Огън".

от Юлка Тинянова / дата: 28 мар 2015

Вчера я прочетох и много ми хареса. Жалко че Кинг не е написал повече такива книги.

от Николай / дата: 26 мар 2015

Точно 23 години са.Първото издание е от 1992 от издателство"Сибия",малката книжка.

от Стефан Брезински / дата: 26 мар 2015

Не са ли 23 годините? Предишното издание е от 1992, а не от 1990.

от Елена Янкова / дата: 26 мар 2015

Една от най-хубавите книги на Кинг, която съм чела.

от Фен / дата: 25 мар 2015

Важното е, че книгата е хубава и отново излиза на български след 25 години!

от Rose the Hat sv Jack Torrance / дата: 24 мар 2015

Най-накрая - някой с трезва мисъл!

от ЛИННА / дата: 24 мар 2015

Всеки има право на мнение, въображение и вкус за нещата от живота, в това число и за книгите, а защо трябва да се критикува някой, който е изказал тук своето такова?! Да, и общата култура си казва своето, но ...за това по-късно! Хората не могат и не трябва да са еднакви, не трябва да имат еднотипно мислене, мнение и вкус, не е нормално, Онегин, противното означава, че 1984 е вече тук, нали?! Да не говорим, че личните нападки са проява на лош вкус и нисък интелект. Хора, ценете и уважавайте свободата на словото и мисълта, само тя ни е останала днес, в БГ!

от Онегин / дата: 24 мар 2015

Чак смешно ми стана, докато чета коментарите!
Къде видяхте мисъл у Стивън Кинг, който сам с гордост се е кръстил "Книжното Плашило на Америка" и "Литературния Голям Мак"?
Къде видяхте връзка с Оруел и Хъксли?
Това са велики умове, велики писатели, а не литературни еднодневки като Кинг!
Имайте малко мисъл и мярка в нелепите си сравнения! Класиците са класици, а занаятчиите като Кинг винаги ще са занаятчии!

от Сима / дата: 24 мар 2015

Книгите са за забавление не за умуване

от А явно... / дата: 23 мар 2015

... съвременният, модерен читател, почитател на Джеймс, не обича (или не може, кой знае) да осмисля нещата.

от Мдаа / дата: 23 мар 2015

Защото "дълбокомислията" трудно се осмислят ;)

от Рози / дата: 23 мар 2015

Това,дали 1 книга е хубава или не го решава читателя,а не критика.
За това не ни пробутвайте разни дълбокомислия защото те няма да направят книгата по интересна!

от Rose the Hat vs Jack Torrance / дата: 23 мар 2015

И на мен ми омръзнаха всички тези глупави коментари. В тази връзка, случайно открих пълният текст на ревюто и не се сдържах да не го споделя... http://Линкът е изтрит от администратор.

П.П.
Хейтъри, съжалявам ви, честно! :)

от Ричардс / дата: 23 мар 2015

Чета коментарите на някои хора и сега разбирам защо нацията затъпява. Твърдения, като тези, че Кинг е ''скучен старчок'' и слаб автор, доказва, че сме си заслужили простотията която ни залива! Е, по-добре си четете смислени и стойностни ''шедьоври'' като ''Дневниците на една к*рва'' и Петдесетте нюанса, от тях определено ще научите много и ще се обогатите интелектуално. Иначе за книгата, според мен е сред най-добрите на Краля, най-вече заради посланието и замисъла, които носи и не по-малко заради финала.Макар и кратка, историята е въздействаща и те държи в напрежение до самия край. Бен Ричардс определено е сред най-открояващите се персонажи на Кинг.

от ЛИННА / дата: 23 мар 2015

Книгата е мн добра, но не е за всеки читател, не всеки би я разбрал, аз лично съм приятно изненадана от Кинг, доближава се до О. Хъксли и Оруел. Препоръчвам я , особено на младите читатели най-вече!

от Елка Христова / дата: 23 мар 2015

Книгата е много подтискаща и лично на мен не ми хареса.Главния герой живее в мизерия и семейството му също живее в мизерия.Мислех че Стивън Кинг не пише за мизерия. В училище четеме книги само за мизерия и не ми се четат повече книги за мизерия.Искам книгите да ми разказват за хубави неща а не за мизерия.

от ... / дата: 23 мар 2015

Рядко се срещат толкова глупости на едно място, чета коментарите и немея...

от Били Рей Сайръс / дата: 22 мар 2015

невероятно скучна книга

от Протуберанс / дата: 22 мар 2015

История за телевизионно шоу?Не!благодаря!За телевизията по-добре да гледам БИгбрадър а не да чета измишлотоните на Стивън КИнг по темата!

от Милко Стоянов / дата: 17 мар 2015

Не знаех какво ще прочета докато не го прочетох. Книга пълна с размисли за бъдещето на човека и телевизията но дълбоко погрешна с възгледите си и за двете. Българските читатели според мен заслужават по-детайлизирано представяне на феномена телевизия и всяко подобно изследване няма да ги впечатли. Телеввизионерството се развива по-далеч от писателското въображение и няма начин някой като Стивън Кинг известен с вампирски фантасмагории и масови културни четива да стъпи на малкия пръст на изследователи на телевизията и да прогнозира развитието на телевизията с подобни шарени книжки.

от Me, Myself and I / дата: 16 мар 2015

Чак разочарована не съм, но и не е кой знае какво. Финалът беше добър, типично Бакмановски. Безспорно обаче не успява да стигне нивото на "Дългата разходка" например, пак антиутопия от същата партида, но с нива над много други.
А за тези, които се оплакват от "скучния и бездарен" Кинг - просто сте попаднали на грешната книга, с която да започнете. С огромна библиография като неговата е физически невъзможно всяка книга да е бисер, но е факт, че има и много такива.
Колкото до твърдението, че младите хора не четат Кинг - няма по-невероятна и твърде далеч от истината теория.

от Уимбъл / дата: 16 мар 2015

Книгата не е нищо особенно.Личи си колко слаб автор е Кинг и защо младежта не го чете.

от Бягаща от тази книга / дата: 15 мар 2015

И старите и новите книги на Кинг не са на нивото на любимите на новото поколение писателки като Роулинг, Майър, Джеймс и Колинс.
За това новото поколение чете хубавите им книги и не си пада по скучни старчоци като Кинг.

от Federer / дата: 14 мар 2015

Ако искаме анти утопия ще четеме Оруел!
А ако искаме трилър ще четеме Игрите на глада!
Тогава за какво ни е Бягащия човек???

от Евърдийн / дата: 13 мар 2015

Като цяло - излишно издание. Кинг има много подобри романи и книги

от Катнис / дата: 12 мар 2015

И мене книгата не ме "облада". Очаквах повече, ужасно разочарована съм.

от Оркски главатар / дата: 11 мар 2015

Ми на мен не ми хареса,така да се каже - една от малкото книги на автора, които не ме "обладаха"!

от Муминтрол / дата: 11 мар 2015

На мен книгата ми хареса, по-добра е от "Игрите на глада".

от Оценка: незадоволителна / дата: 09 мар 2015

Книгата е прекалено кратка и идеите в нея не са развити добре.
Личи си, че е писана набързо и за пари.
Образите са претупани, а сюжетът е наивен.
Обща оценка - четиво за 14 годишни.

от Абъркромби / дата: 08 мар 2015

Ще се чете!

от ceco / дата: 07 мар 2015

Тази книга е една от малкото, които нямам и сега ще си купя. Иначе за любими книги на Кинг според мен всеки си има определен вкус и не може да се каже коя е най-добрата. Лично на мен любими ми са "Град отчаяние" и "Отмъстителите".

от Steven / дата: 06 мар 2015

Важното е, че книгите на Кинг продължават да будят интерес десетки години след излизането им.

от Rose the Hat vs Jack Torrance / дата: 05 мар 2015

Не знам кои са най-добрите книги на Кинг и не смея да съдя за това, особено като се има предвид огромната му библиография. Няма да крия, че "Гняв" ми е любима, тая топли чувства към "Сейлъм'с Лот", защото това е първата негова книга, която прочетох, и както става ясно от ника ми, обожавам "Сиянието" и "Доктор сън". В никакъв случай не мога да твърдя, че някоя от книгите на Кинг/Бакман е най-добрата. Харесвам всичко на Краля и уважавам работата му без значение дали дадена книга е по-силна или по-слаба от някоя друга, но вече се извъдиха специалисти по всичко и хора, изчели всичко...

от Специалист / дата: 05 мар 2015

Според мен пък "Гняв" и "Дългата разходка" са най-добрите му книги, а те излизат под името Ричард Бакман.

от Николай / дата: 04 мар 2015

Изглежда не си чела(чел) достатъчно книги на Кралят,за да твърдиш това.Написал е само 6 книги под псевдонимът Бакман,а останалите около 50!!!На най-добрите му книги си пише Стивън Кинг!

от Ким234 / дата: 04 мар 2015

Според мене по-хубавите книги Кинг ги пише под измисленият си псевдоним Ричард Бакман,а по-слабите под истинският си псевдоним.

от Поля / дата: 04 мар 2015

Бягащия човек е написана под псевдонима Бакман.
Последната книга излязла под псевдонима Бакман е Огън

от Унголиант / дата: 03 мар 2015

Стивън Кинг отговаря на този въпрос в есето в края на книгата.

от Милена / дата: 01 мар 2015

Защо Кинг не пише повече под псевдоними?

от Борислава Желева / дата: 28 фев 2015

Не бях чела друго на Кинг, но ми я препоръчаха и съм приятно изненадана. Много добра книга, с много идеи.

от Raindrop / дата: 24 фев 2015

Филмът просто няма почти нищо общо с книгата, освен заглавието. Неуместно е да се сравняват, но още по-неуместно е да се твърди, че филмът е по книгата.
Именно последното повече дразни феновете на Кинг, а не това, че филмът и лош. Както филмът така и книгата имат своите достойнства. Единствената връзка между тях обаче е, че заглавието и това, че действието се развива в някакво неопределено, макар и не много далечно бъдеще. Приликите обаче се изчерпват с това.

от Стивън Хокинг / дата: 24 фев 2015

Наистина ли филма не е по-добър от книгата? Сигурни ли сте че филма не може да се нарече шедьовър само заради участието на Арнолд в него или причината може да се окаже по-дълбока например свързана с оплюването на цялата кариера на Шварценегер в последно време покрай предстоящите избори в САЩ които ще бъдат спечелени от републиканците заради провала на Обама? Според мене каквато и да е причината никой не може да опровергае ролята на филма за успеха на книгата защото в контекста на книгите на Стивън Кинг тази книга при излизането си е причислена към книгите на Ричард Бакман който е Стивън Кинг но под прикритие и за това не може да се твърди че успеха и е свързан с името на Стивън Кинг и точно за това Шварценегер прави от филма хит и прави най-голямата реклама на книгата.

от Нуменор / дата: 23 фев 2015

Изчетох я на един дъх.
Значи можело да се издава Кинг качествено и книгата да не е скъпа!

от Rose the Hat vs Jack Torrance / дата: 13 фев 2015

Ха-ха-ха... Значи една книга трябва да има вампири и чудовища, за да е интересна?! Не знаех! А пък толкова харесвам книгите на Кинг/Бакман без вампири и "Гняв" ми е една от любимите изобщо. Но явно аз съм нещо сбъркана...
И да се бил приложил диск с филма към книгата... О.о Абе хора, филма няма нищо, ама нищо общо с книгата. Бен Ричардс не е ченге обвинено несправедливо, той е безработен баща, който се опитва да спечели пари за жена си и болното си дете... Ама защо ги разправям тия? Прочетете книгата и после кажете дали все още искате диск с филма към нея!
И защо трябва да се говори за класа и силни книги? Кинг означава класа. Името Кинг е равно на стил. Защо пак говорим за тези неща?

от Илуватар / дата: 11 фев 2015

"Бягащият човек "не е забранена за издаване, "Гняв" е забранена за издаване.

от Николай / дата: 09 фев 2015

Някой мнения са страхотна тъпотия,по скоро някой се правят на глупави.От тук разбрах че книгите на Кинг,в които няма чудовища,са тъпи,О СВЕЩЕНА ПРОСТОТА!Или пък че книгите на Ричард Бакман(Кинг),и те били тъпи!Според това мнение "Дългата разходка" е тъпа книга,няма какво да говорим повече!!!

То Кинг се е отрекъл и от "Гняв",ама си остава сред най-добрите му книги,пука ми че се е отрекъл!!!

от Крисчън Грей / дата: 09 фев 2015

До колкото си спомням самия Кинг се отрече от Бягащия човек и за това вече не се издава. Книгата е забранена след 9/11 заради сцената със самолетите и търговския център. Изобщо легално ли е това издание?

от Администратор / дата: 09 фев 2015

към Ванесса: Информацията коректно е посочена в анотацията към книгата - изданието се очаква на 17.02.2015

от Пух Вин Динг / дата: 08 фев 2015

И с два диска да е книгата няма да се вдигне стойноста и защото няма добавена класа като силен роман на Кинг и е само за фенове на Бакман а неговите книги са най-скучните книги на Кинг в тях няма вампири и чудовища и ужаси а само тъпотии

от Николай / дата: 08 фев 2015

Защото трябва да се плащат права и за филмът,то не става просто така!

от Командо / дата: 08 фев 2015

Виждал съм много книги да се продават с дискове. Защо не пуснете филма на Шварценегер заедно с книгата? Това е един от най-хубавите филми на Шварценегер.

от Rose the Hat vs. Jack Torrance / дата: 07 фев 2015

Излиза на 17-ти, вторник. Хип-хип Ура! ... ;)

от Ванесса / дата: 07 фев 2015

Кога ще я има в книжен вариант във веригата книжарници "Хеликон"?

от Тирион / дата: 06 фев 2015

Напротив, всичко на Кинг е хубаво. Той е от малкото писатели, които нямат слаби книги. Има само силни, по-силни и не толкова силни книги. Затова продължава да е толкова обичан от читателите по цял свят и славата му надживява всички литературни моди.

от Елис / дата: 06 фев 2015

Новите книги на Кинг не струват. Кинг вече пише скучни криминалета.

от Сияна Колева / дата: 05 фев 2015

Защо не издадете някоя нова книга на Кинг а само стари книги издавате?

от Елица Донева / дата: 03 фев 2015

Чакам я с нетърпение в Стара Загора!

от Rose the Hat vs. Jack Torrance / дата: 03 фев 2015

Очаквам я с нетърпение и ще я прочета с огромно удоволствие, защото е страхотна! Различна е от другите му книги, но е чудесна, каквото и да говорят хейтърите. И аз имам старото издание, онова малкото от преди 23 години и съм го чела повече от 10 пъти. Дано Ибис да са се представили добре :)

от Гондолин / дата: 02 фев 2015

Ще се чете!

от Николай / дата: 01 фев 2015

Книгата ще има голям успех,според мен.Има само едно издание от преди 23 години,така че голяма част от почитателите на Кинг,не са я чели.

от Прогноза / дата: 01 фев 2015

скептичен съм за новото издание
книгата няма да има успех
Коментарът е редактиран от администратор.

от Матей Петров / дата: 31 яну 2015

Ибис направиха няколко хубави издания на Кинг, интересно ми е да видя как са се справили сега. Бягащият човек е много различна от другите книги на Кинг.

от Николай / дата: 31 яну 2015

Превода е на Адриан Лазаровски,и е нов.И аз имам малката книжка от 1992 година.Иначе на поплювковци,няма защо да се обръща внимание.

от Rose the Hat vs Jack Torrance / дата: 31 яну 2015

И аз съм съгласна. Лошото е, че много от по-старите му книги ги има само на старо. Хубаво е, че сега започнаха да го преиздават - има на какво да се научат от него младите писатели.. Чакам тази книга с нетърпение! Чудя се дали превода и редакцията ще са други, защото моята е едно много, много старо издание, но много си го обичам! :)
Коментарът е редактиран от администратор.

от Николай / дата: 31 яну 2015

Съгласен съм с теб,но не си прав за количеството публикувани книги на Кинг,в България.Всъщност,почти всичко което е написал Кралят,е било публикувано у нас,от началото на 90-те,до днес.Изключение правят последните му 1-2 книги,сигурно тази година ще излязат.

от Rose the Hat vs Jack Torrance / дата: 31 яну 2015

Пак се започва... Като имате претенции, че сте изчели всичко защо не си направите Топ 10 "Най-тъпи книги на Кинг", а? Хейтъри, не се спряхте да плюете. Когато вие придобиете талант за писане - коментирайте каквото си искате! Ама той таланта не се придобива за съжаление, човек или се ражда с него или не. Освен това в България се публикува едва половината от библиографията на Краля, ако не и по-малко. Как може да кажете, че тази или която и да било друга негова книга е най-тъпа. Както казаха и по-надолу - Кинг има една, две слаби книги, малко по-бавни може би от другите, но няма автор, музикант, художник, артист без възходи и падения. ...
Писна ми да чета глупави коментари... Хора оправете се, поумнейте най-накрая! Ох, няма надежда и няма угодия за българския "читател"...

от Николай / дата: 30 яну 2015

Сигурно си прочел всичките му книги,щом казваш че е най-тъпата на Кралят!Стивън Кинг има 2-3 слаби книги,и тази изобщо не е от тях.

от Боромир / дата: 30 яну 2015

Най-тъпата книга на Кинг.

от Rose the Hat vs. Jack Torrance / дата: 29 яну 2015

Да! Страхотна антиутопия! Основа на много други съвременни истории, които няма да споменавам, за да не дразним тийнейджърите ;)

от Николай / дата: 28 яну 2015

23 години след първото издание.Книгата е много хубава,има малко общи неща с филмът.Много добра корица,за пореден път.

от Чудо / дата: 28 яну 2015

Ей, сетихте се да я преиздадете!

от Шварценегер / дата: 28 яну 2015

Ооо, супер!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

     Четвърт век преди Сюзан Колинс да напише „Игрите на глада”. Тридесет и три години след като Джордж Оруел предсказа душевния упадък на хората с „1984” и три десетилетия след емблематичния „451° по Фаренхайт” на Рей Бредбъри, алтер егото на един вече доказан по онова време гений на перото, написва една великолепна антиутопия, предсказвайки влиянието на телевизията в близкото бъдеще и разделението на обществото на мизерстващи и живеещи в лукс.
     „Бягащият човек“ е мрачна история, разказваща за силата на човешкото отчаяние, болката и едно общество без каквито и да било духовни ценности. И за една нация самоизяждаща се отвътре, разделена на две. В единия ъгъл на ринга стоят богатите – жени, които си правят прически в скъпарски фризьорски салони и мъже с маркови ризи; хора, чиито лица изглеждат някак странно незавършени, като портрети с дупки вместо очи, като мозайки, в които липсва по някое парче. „Те не знаят какво е отчаяние. В коремите им не вият вълци. Мозъците им не познават безумните сънища и обречените копнежи“. В другия ъгъл са бедните – с червени носове със спукани капиляри. Плоски провиснали гърди, мръсни коси. Непрани бели чорапи. Възпаления. Обриви. Кашлици. Идиотски погледи и зяпнали усти – хора, чиито съдби са да умрат само защото дишат.
     В едно такова общество, в едно близко бъдеще, мъж на име Бен Ричардс, принуден от мизерния си начин на живот и болестта на дъщеричката си, решава да се запише за участие в Игрите на Всеобщата телевизия, с чието влияние Мрежата контролира американското население – хора, които робуват на своята посредственост. Игрите са всъщност жестоко, кърваво развлечение за зрителите - “Двубой с горещината“, „Бъхтене за пари“, „Плувай с крокодилите". Обикновено, след като са участвали в някоя от тези игри състезателите попадат в болница с извадено око, някоя и друга счупена ръка или крак, инфаркт, но в повечето случаи просто умират. След като преминава през най-различни тестове, Бен е избран за „Бягащият човек“. Това е може би най-жестоката игра от всички. Най-важното в нея е следното – тичай или умри, перифразираната версия на убий или ще бъдеш убит. Правилата на играта са прости: ти си сам срещу света. Може би ще се намерят хора, които ще ти помогнат, повечето обаче ще те предадат на ловците, чиято задача е да те заловят по възможност мъртъв. Бягащият бива пуснат на улицата, с камера и шейсет касетки (като всеки ден трябва да изпраща на Мрежата по две, чиито записи ще се излъчат от Всеобщата телевизия. Ако не го направи, плащането спира, но ловът продължава), и дванадесет часа преднина пред безмилостните ловци, които го следват по петите като адски хрътки. За всеки пробяган, т.е. прекаран на свобода час състезателят или семейството му ще получават по сто нови долара. В началото на бягството той получава 4 800 долара, като се предполага, че ще успее да заблуди ловците поне за 48 часа. Ако състезателят умре по-рано, парите ще бъдат приспаднати. Ако преследваният оживее един месец, той получава голямата награда от един милиард нови долара. За всеки убит ловец или полицай състезателят ще получава по сто допълнителни долара. И Бен Ричардс започва да бяга.
      „Бягащият човек“ е писан от Ричард Бакман – псевдоним, под който Стивън Кинг написва едни от най-мрачните си истории, неговото алтер его. Има едно чудесно есе, публикувано в новото издание на книгата (изд. „Ибис“), което за съжаление липсва в онова симпатично джобно издание от преди двайсет и три години, което най-вероятно повечето от старите фенове на Краля, също като мен притежават и са чели около милион пъти. Та във въпросното есе „Колко бе важно да бъда Бакман“ Кинг споменава, че за него Ричард Бакман е това, което е за Тад Бомънт („Тъмната половина“) Ричард Старк – човекът, който пише историите в дъждовните дни. Като Бакман той може да си позволи да каже всички онези неща, които Кинг не може. Бакман е директен, груб, мрачен и обикновено краят на неговите истории е далеко от представата за щастлив завършек. Ето какво казва Стивън Кинг за „Бягащият човек“ в едни бележки от 1985-та, писани за ранните Бакманови книги: „Бягащият човек“ е може би най-добрият от тези четири романа (другите три са „Пътна мрежа“, „Дългата разходка“ и „Гняв“), защото главното в него е сюжетът. Историята се движи стремително напред и всичко, което не е свързано със сюжета, е изхвърлено зад борда“.

Мариета Иванова, Хеликон - Русе

Роден в Портланд, щата Мейн. Когато Стивън е бил двегодишен, баща му е излязъл от къщи да купи цигари и повече никой не го е виждал. Стивън е прекарал детството си в пътуване между Форт Уейн, щата Индиана, където е живеело семейството на баща му и щатите Масачузец и Мейн, където са живели роднини на майка му. В крайна сметка Стивън и Дейвид (заедно с майка си) се заселват в Дърхем, щата Мейн, където завършват средното си образование. В училище Кинг е бил запален по филмите на ужасите от 50-те години, играел е във футболния отбор и групата по рокендрол. През 1966 г. завършва училище и влиза в Университета на щата Мейн, който завършва през 1970 г. През 1971 г. се жени за Табита Спрюс, с която се е запознал и сприятелил в университета. Кинг е продал дебютния си разказ в списание за криминалета още докато е учил в училище. Той дълго не е можел да си намери работа по специалността, затова младежите се издържали само с парите, които Стивън е получавал като черноработник в промишлени перални и със спестяванията на Табита. Случайните хонорари, които Стивън е получавал от публикуваните в различни списания разкази, се оказали сериозна помощ. През есента на 1971 г. Стивън започва да преподава английски език в Общественото средно училище Хемдън, щата Мейн. Цялото си свободно време е посвещавал на работата над разказите и бъдещите си романи. Първите му два романа многократно са отхвърляни от много издателства и Кинг, доведен до отчаяние, даже изхвърлил ръкописа на единия в кошчето, но по настояване на жена си да направи последен опит изпратил извадения от боклука ръкопис в издателство Doubleday и след известно време получил чек за 2500 долара. Романът се е наричал Кери. Книгите на Кинг са издавани в общ тираж около сто милиона екземпляра и са преведени на повечето от световните езици; Кинг станал най-богатият писател за цялата история на литературата. Много от неговите романи са екранизирани. Живее в Бангора, щата Мейн.