Случайно станах българист. Дори мога да кажа, че не аз избрах призванието си, а то мен. Изневерих му с младежкото си лекомислие, изоставих го и станах дипломат, но то ме призова, за да се потвърди отново будистката мъдрост: "И на път да тръгнеш, пак ще се сблъскаш със самия себе си."
Защото жизненият път не води към кариера, успехи, политика и пари, а към осъществяване на смисъла на човешкия живот, а мен пък - към призванието да служа. Където и да отида, тъпча все по този път. Защото кариерата, успехите и богатството са хубаво нещо, но животът е много повече от тях, за да го пропиляваш непрекъснато в стремежа си да ги постигнеш.
Само призванието да служиш може да даде смисъл на живота.
Никога не изгубих илюзията, че все пак мога да помогна, да се посветя в служба на българщината. Бог ми е отредил да върша винаги онова, от което съм имал нужда. По силата на договора ми с Бога (съвестта ми), българистиката се е превърнала в моя съдба. /Петер Юхас/