ПРОЛОГ
( Встъпително посмо към Сума на логиката )
1. Отдавна, обични ми брате и приятелю, ме подтикваш с писмата си да събера в един трактат някои правила на логическото изкуство и да ги предоставя на вниманието ти. Понеже, воден от любов към твоето напредване и истината, не мога да отхвърля молбите ти, ще се опитам да захвана онова, за което ме увещаваш: едно дело трудно, но, струва ми се, плодоносно както за теб, така и за мен.
2. Логиката е най-пригодният инструмент на всички изкуства, без който не може да се стигне до съвършено познаване на една наука. За разлика от материалните инструменти, тя не се похабява от честата употреба, а постоянно
нараства чрез усърдното занимание с която и да е от другите науки. Както механикът, който не познава съвършено инструмента си, добива по-пълно знание за него при употребата му, така и познавачът на основоположните принципи на логиката, навлизайки в проблемите на другите науки, заедно с това натрупва по-голяма опитност в самото логическо изкуство. Затова, мисля, простонародната приказка, че „логиката е преходно изкуство", хваща място само при онези, които са немарливи в стремежа си към мъдростта.
3. Тъй като често се случва млади хора да се посвещават на тънкостите в теологията и другите дисциплини, преди да са добили голям опит в логиката, поради което се сблъскват с неразрешими за тях трудности, които за други
са малки или просто несъществуващи, и изпадат в многообразни заблуди, обявявайки истинни доказателства за софистика и приемайки софизми за доказателства, оформих писания тук трактат така, че в процеса на изложението да пояснявам правилата както с философски, така и с богословски примери.