Една от най-великите книги, които съм чел някога. От малкото книги, които наистина ти променят живота.
Не мога да повярвам, че 600 души са я оценли с 2/5.
Шедьовър.
Тъй рече Заратустра
Автор: Фридрих Ницше
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 312 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 470 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789540909837 |
| Баркод | 9789540909837 |
| Категории | Философски направления, Философия, Хуманитарни науки, Книги |
"Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда."
Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще онлодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на проф. д-р Исак Паси, който твърди, че „от самото начало на XX век името на Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за националсоциалисти и анархисти, за аристократи и демократи, за религиозни сектанти и атеисти, за антисемити и иудофили, за консерватори и авангардисти, и дори за феминисти, вегетарианци и всякакви привърженици и противници на културата и всевъзможни културни ценности. А всичко това - кое повече и кое по-малко - съдейства за създаването на легендата за Ницше".
На корицата: “Свети Антоний и Свети Павел”, художник Матиас Грюневалд
Невероятна книга , наричана "Новата Библия". Във всеки дом трябва да я има ! С мъдростите на Н. можеш да преодолееш всичко , да не говоирим, че книгата е била двигател в литературния и културния жиовот през 20в. .От българските творци остро повлияни са жрецът-войн Пенчо Славейков и елегичния Дебелянов, загинал на фронта с тази книга в своя багаж .
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Фридрих Ницше е един от най-великите философи, които светът някога е познавал. Неговото величие се изразява в прозренията му за висините на човешкото съзнание. Измежду хилядите велики мистици, философи, просветлени хора, Ницше е избрал за свой говорител в „Тъй рече Заратустра” един много неизвестен човек, почти забравен от света - Заратустра. Последователите на Заратустра са ограничени в разпространението си само до едно място - Бомбай. Това са парсите в Бомбай - може би най-малката религия в света. И учудващото е, че Ницше бил толкова заинтересуван от Заратустра, че написал книгата „Тъй рече Заратустра”. Причината - измежду всички основатели на религии Заратустра е единственият, който е жизнеутвърждаващ, който не е против живота, чиято религия е религия на празнуване, на благодарност към съществуванието. Той не е против удоволствията на живота и не се обявява за отричане от света. Напротив, той е напълно за това да се наслаждаваме в света, защото освен този живот и този свят, всичко друго са хипотетични идеологии. Бог, рай и ад - всичко това са проекции на човешкия ум, те не са реалности. Заратустра подкрепя живота; той е единственият, чийто Бог не е някъде другаде, чийто Бог не е нищо друго, освен едно друго име за самия живот. И всичко това, на което се основава религията, е да живееш цялостно, радостно и интензивно. Ницше има същото отношение и подход и към живота. Той е видял всички тези религии, велики религии, които създават все по-голяма и по-голяма вина в човечеството; които създават все по-голяма и по-голяма мизерия; които държат цялото човечество в тъмнина. Ницше бил привлечен от Заратустра, тъй като могъл да види, че от цялото минало единствено този човек не бил против живота, не бил против любовта, не бил против смеха. “Тъй рече Заратустра” е шедьовър, в който този Заратустра е олицетворение на висотата на човешкото съзнание!
Любина Йорданова - Хеликон Русе
Немски философ, критик на своето време и великите си предходници във философията - Платон, Кант, Хегел.
Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.
На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.
Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.
Съчинения:
1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);
2.Несвоевременни размишления, 1873;
3.Човешко, твърде човешко, 1878;
4.Утринна зора, 1881;
5.Весела наука, 1882;
6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);
7.Отвъд добро и зло, 1886;
8.Генеалогия на морала, 1887;
9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);
10.Залезът на боговете, 1889;
11.Воля за мощ, 1889-1900);
12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)
Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.
На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.
Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.
Съчинения:
1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);
2.Несвоевременни размишления, 1873;
3.Човешко, твърде човешко, 1878;
4.Утринна зора, 1881;
5.Весела наука, 1882;
6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);
7.Отвъд добро и зло, 1886;
8.Генеалогия на морала, 1887;
9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);
10.Залезът на боговете, 1889;
11.Воля за мощ, 1889-1900);
12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)
