"Апокалипсисът е дело лично" - разкази, "Не казвай на майка си" - разкази, "1994" - роман, "Пролуката" - есета, това са книгите от Николай Фенерски, видели бял свят до днес. Книгите са като хората, някои са кисели, други горчат, трети са соленосладки. А четвърти се скитосват без цел и посока по света. И заразяват с откровението си. Човек не може да не се разкрива в писането си. Разкриване напълно, безусловно и абсолютно. Такова е то и в "Любов, подслон, храна и вода". Въздейства обезоръжаващо. После няма място за обвинения и осъждане - или го харесваш, или не. Въпросът е да му дадеш поне един шанс. Разказите са сортирани по настроение - обикновени, хумористични, параноични (от Централата), а накрая е поемата. Туристическа поема. Тя е ключовата в книгата, не се съмнявайте. Дори може да почнете от нея, а за четящите отзад-напред си е тъкмо на място.