Отново искрен до прозрачност, мотивиращ, близък...излизам да потичам
За какво говоря, когато говоря за бягането
Автор: Харуки Мураками
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Албена Тодорова |
| Брой страници | 176 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 178 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191509645 |
| Баркод | 9786191509645 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Болката е неизбежна. Страданието е по избор."
За какво говори Мураками, когато говори за бягането? За себе си, искрено и с хумор, за съкровените си мисли, за премълчаното и преглътнатото, за поуките от житейския път, за писателския труд, за предизвикателствата пред маратонеца, за вчерашния и днешния си Аз, за изнизващото се време и за браздата, която оставя. Всеки ден той бяга, години наред, по 10 километра, в усамотение, под глухия звук от стъпките и в ритъма на любимия си рок, бяга в празното, бяга в себе си и към себе си. Час-два от разноликото, невинаги уютно и ласкаво ежедневие, посветени на джогинг за тялото, духа и ума. И всяка година участва в поне един маратон, упорито, съсредоточено, неизменно устремен към финала. Неслучайно навярно заглавието е заимствано от сборника с разкази на Реймънд Карвър „За какво говорим, когато говорим за любов“, защото за Мураками бягането е страст. А също и метафора за писателството и за живота. Надали, щом затвори последната страница, читателят ще нахлузи маратонките и ще се втурне да тича. Не това е и посланието на автора. Но със сигурност у него ще отекне алегоричната японска мъдрост, стаена в това мемоарно есе на един писател бегач.
Ключови думи: 28 май - Ден на спортното предизвикателство, Посрещаме лятото
Много се радвам на постоянството, с което Колибри издават Мураками и прекрасните корици, които правят.
Една по-различна книга на Мураками. Този път той не се „крие“ зад героите си, а разказва от първо лице как се раждат произведенията му и как страстта към ежедневното сутрешно бягане и маратоните му помага да твори.
Своеобразна автобиография на един писател бегач. Написана искрено, изповедно, със самоирония и с онази тънка, ненатрапчива източна философия, която винаги ни впечатлява и поразява със своята простота, дълбочина и човешка мярка.
Очаквам я с нетърпение :)))
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.” (мантра на маратонеца)
„За какво говоря, когато говоря за бягането” ме привлече най-вече със заглавието си, защото аз самата обожавам да бягам. Както и да чета. А и отдавна имам желание да се докосна до произведенията на известния японски писател, но все отлагам. Eто, че на българския книжен пазар се появи това великолепно мемоарно есе, което се оказа перфектно начало, защото ме запозна с човека Харуки Мураками.
Тук той разказва изключително вдъхновяващо за бягането, издигайки повторяеми и банални ежедневни действия до висотата на изкуство.
Изненадах се от усещането за една особена свързаност и близост с непознат, който искрено, смирено и с чувство за хумор пише за бягането като център на битието си, около който гравитират писането, болката, несигурността и провалите, упоритостта, силата и постоянството.
Мураками е като един съвременен самурай, който калява и облагородява духа си с маратон, така както японските воини са го правили, следвайки Бушидо.
Като дългогодишен и отдаден бегач напълно споделям пристрастеността му към този вид спорт, който е състезание със самия теб, акт на сила и издръжливост, писта за полет на мисълта и начин на живот.
За него дългите часове тичане и писане като дейности, без светкавичен резултат и сигурна полза, са извор на вътрешно удовлетворение и щастие. Неща, които прави, заради самите тях.
А тази книга доказва, че Мураками дължи статута си на един от най-добрите съвременни романисти в света на бягането.
„Продуктивно или не, привлекателно или отблъскващо, като теглим чертата, почти винаги най-същественото е невидимо за очите (но осезаемо за сърцето.) И се случва доста често да придобиваме истински ценните неща чрез на пръв поглед безплодни действия.” – Харуки Мураками
Любина Йорданова, Хеликон Русе
Роден през 1949 г. в Киото. Впоследствие семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература. Завършва успешно литературния факултет на токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибоя. Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам. Прекарва три години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на четири години преподава в местния университет. През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония. Още първата му книга “Чуй как пее вятърът (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света. Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура. Харуки Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Творчеството му е изпълнено с поезия и ониризъм, което обяснява факта, че всяка от книгите му се продава в повече от 2 000 000 екземпляра.
