Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Какво ще направите, ако откриете къща на дъното на езеро? Голяма, с реални размери, покрив, входна врата и дори мебели? Ще влезете ли… или ще я подминете? Но как е възможно да подминеш нещо толкова необикновено, нещо така мистериозно и поглъщащо вниманието като сграда в езеро… не е. Да си тръгнеш е невъзможно, да я забравиш – още повече. Това е история за къщата на езерното дъно, за човешкото любопитство и за любовта. За тийнейджърите, младите и донякъде неразумни хора, които не се страхуват от нищо (или от всичко) и търсят щастието, може би дори нещо повече, на най-нестандартните места…
„Къщата на езерното дъно“ успя да оправдае всичките ми очаквания и задоволи напълно жаждата ми за още от писанията на Малерман, поне докато излезе следващия му роман. Тази кратка новела ме извади от сивото ежедневие и ме потопи в мистериозна атмосфера, обгърната от леки хорър нишки. Джош Малерман майсторски предава емоцията на главните герои, техните чувства, страхове и желания. Магическият реализъм в книгата допълнително усилва приказната обстановка, а вече прочели книгата, ще помислите два пъти, преди да посетите някое езеро.

След романа „Кутия за птици“, новелата „Къщата на езерното дъно“ е второто произведение на Джош Малерман, преведено на български език. В сюжета е залегнала една оригинална идея, изпълнена блестящо.

„И двамата на седемнайсет. И двамата плахи. И двамата казват да.“

Така започва историята на седемнадесетгодишните Джеймс и Амелия. Първата си среща прекарват в кану на прекрасно езеро. Притеснени и стеснителни, но все пак всичко върви по вода, докато не намират тунел и с присъщото на всеки тийнейджър любопитство решават да проверят къде ще ги изведе, ако минат през него. Така попадат на друго, по-усамотено езеро, без други лодки около тях, без къщите по брега, но с усещането, че не са сами. А на тинестото дъно на езерото ги очаква нещо изумително. Къща. Двуетажна къща на дъното на езерото. Няма връщане назад, открили са най-невероятното нещо и трябва да го изследват. С едно единствено правило „без как и защо“.

„Тъмно и студено. В крайна сметка, бе просто под водата. Мракът не беше нищо повече от липса на светлина. Студът бе просто температура. Зимна нощ. Амелия беше изпитвала всичко това и преди.
Все пак…“

Започват да се гмуркат един след друг, като всеки път отиват все по-надълбоко и по-надълбоко в къщата. В къщата, която е напълно обзаведена, където книгите по рафтовете са в невъзможно добро състояние, маса с покривка, чинии, сгънати салфетки, но нищо не се движи, нищо не се носи във водата.
Къщата и изследването ѝ се превръщат в тяхна обща тайна. Тяхната споделена мания. Мракът в къщата ги привлича и поглъща, така както зараждащите се чувства между тях.

„… надълбоко, по-навътре в езерото, по-навътре в къщата, по-навътре в любовта, по-навътре…“

Това е книга, която се чете със затаен дъх, 148 страници чист съспенс. С всяка следваща страница очакването на опасността и напрежението растат под влияние на мрака, и внушенията предизвикани от него.

Препоръчвам тази книга на всички, които:
-искат да си припомнят лудостта на първата любов
-поне веднъж са били обсебени от нещо
-искат една история изпълнена с напрежение и страх