МАНТРА
Колко пъти още да се преродя,
колко карми още сам да изтърпя,
за да се превърна тука на земята
най-подир във камък, разделен с душата,
някой да ме грабне – объл, гладък, бляскав,
да ме хвърли, десет жабки да препляскам,
надалеч в средата тихо да потъна
и там да дочакам вечността да съмне.
Валери Вергилов
"Не си отивам кротък" (2019)
Не си отивам кротък - в търсене на неизгубеното време
Автор: Валери Вергилов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 64 |
| Година на издаване | 2018 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 177 грама |
| Размери | 17x23 |
| ISBN | 9786191864386 |
| Баркод | 9786191864386 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Поезията на Валери Вергилов в Не си отивам кротък е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор. Скъп ми е, мил ми е и знам колко трудно се надживява (ако въобще е възможно) орисията на клетките, събрани в тленно тяло и споени с временните енергии на душа, дух и нагон. Стиховете са възторжено-тъжни философски песни, изваяни с вещина. Мъдри са и дълбоки, тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми на Уитман, Пенчо Славейков и Елиът. Родее се с тях. Не преувеличавам. Просто прочетете! Те са само тридесет и едно стихотворения, колкото са дните на януари или на октомври, да речем. И не пропускайте Арчар (той е на Дунава), Хороскопскарапсодия (за любителите на хороскопи), Ден на напразно загиналите (за патетичните)... Прочее нищо не пропускайте, за да се убедите, че не греша. Непреходността на подобна поезия е очевидна, безпокойството да обичаш до смърт и да си отидеш от този свят в търсене на неизгубеното е възхитително.
Късната книга на Валери ме накара още да се запитам: накъде ли сме тръгнали с тая кръв северозападна? Нашият островърх триъгълник - Арчар, Лом и Ружинци - е с основа, полегнала върху пищяла на Дунава и виси сплескан наобратно. Вписан е той в Божията сфера, чийто край се не види, пък центърът й бил навсякъде. Залъгваме се, подлъгани, че уж е умопостижима, преповтаряме се в поредните човешки траектории с вродената потребност да преплитаме думи и смисъл. Вероятно и неизбежно ще се върнем в центъра и центробежно ще изхвърчим без спомени по „суетата за безсмъртие".
Емил Андреев
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
