Тялото започва като самоусещане, съзнание за време и за съдба...

„Тялото текст“ смело нахлува в противоречията на „постмодерната ситуация“ посредством самата тъкан на тялото. Проследява промените в подходите, моделите и употребите на тялото и телесността. Откровеността и изразителността на тялото го превръщат в текст на самото съществуване.

Като носител на човешко съдържание, на постигнат смисъл и разбиране, анализът показва как тялото от очевидна форма на живота се трансформира в съществен инструмент на културата. То се явява пред прогледа, съблазнява в докосването, променя се във времето и остава последно убежище за оцеляване на спонтанността.

Макар че имаме тела, ние не сме собствените си тела, ние отсъстваме от тялото си, което днес става все по-прозрачно. Единственото наше вече не ни принадлежи, нито имаме инструментите, с които да владеем над него. Какво означава това и какво предстои след тялото?...



Книгата е опит да се даде отговор защо и как тялото се е превърнало от аргумент в питане, от доказателство в хипотеза.

Петър Пламенов е доктор по философия, магистър по литературознание и култура. Завършва НГДЕК „Св.Константин-Кирил Философ“. Преподава естетика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на редица изследвания в областта на философията, естетиката и културата.