„Жената на тридесет години“ е роман, в който Оноре дьо Балзак вплита своите лични терзания и разкрива емоциите към две от най-значимите и близки на сърцето му дами. Публикуван за пръв път през 1842 г. под номер 25 в „Сцени от личния живот“, той е посветен е на херцогиня Д’Арбантес и се състои от няколко отделни епизоди, излизали на различни дати и под различни заглавия, които са съответно заглавията на главите в окончателния му вариант.
Тази творба е посветена на жените и техните избори. Водеща е темата за брака и доколко щастието или нещастието в него са плод на темперамент, опит, самоконтрол, амбиция, обич или късмет.
Жули е интелигентна, чувствителна млада жена, която се омъжва за първия мъж, предизвикал нежни чувства у нея. Възраженията на нейния баща гласят: „Полковник Д’Егльомон е разглезен от родителите си, също както и ти си разглезена от майка си и мен. Може ли да има надежда, че ще се разберете, и двамата с различни характери, непримирими в тираничността си? Ще бъдеш или жертва, или тиран. И едната, и другата алтернатива носи еднакъв брой нещастия в живота на една жена“.