от ЕЖК / дата: 18 апр 2019

Бедни ми, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин...ами се цани на половин щат да заработваш като дете с увреждане в книгите на Петросян! Шегичка :) Прочетох първата част на „Домът, в който..." и ми хареса. Времето и мястото, в които съществува Сивият дом, са неизвестни, неустановени...а и нямат значение. Защо? Защото самият Дом е Мястото, а времето, прекарано в него - Времето. Домът е една малка вселена. Всичко друго - извън него - е без значение. Външност. Декор зад оградата. Сцена на параноичните бълнувания на някои от обитателите на Дома. А самите обитатели са... Колоритна сбирщина. Детски фигури с недетски имена. Тоест прякори. В Дома няма имена. Прякорите са имена. Пушача, Слепия, Сфинкса, Черепа, Чакала... Носят се слухове, че в книгата се разказва за деца с увреждания. Не е вярно! Тоест - вярно е. Деца има, увреждания също. Но никой не разказва за тях. Само ги споменават от време на време, без излишно вторачване. Тях - уврежданията - просто ги има и толкова. В живота на децата те не са доминанта, а само щрих. А също и причина децата да са в Дома заедно. Децата, децата...повтарям в писанието си, а докато четях книгата, почти през цялото време си ги представях...усещах ги като възрастни. Бяха си деца само когато Лосът беше наоколо. Както и да е. Хубава книга. Харесвам Пушача и Слепия, колкото и различни да са помежду си. И Македонски. В Дома наистина живее и един Македонски :)