Намирам сили дори
в ранимостта си.
Дори когато мислите ми
по несбъднатото между нас
ме натъжават и объркват
и помрачават цвета на ирисите ми...
Дори когато се губя,
докато търся
как да излея навън
чувствата си към теб
които прелливат в търсене
на споделеност.
Ранимост и сила се редуват,
за да дълбаят белезите,
на които нашата несподеленост
е щедра.
Някой ден може заедно да седнем
и да ги преброим,
и да ги докоснем,
да помълчим...