Издател | Колибри |
Преводач | Иглика Василева |
Брой страници | 352 |
Година на издаване | 2019 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 279 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9786190204596 |
Баркод | 9786190204596 |
Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Машини като мен“ е последният роман на Иън Макюън. Действието се развива в Лондон през осемдесетте години на XX век – времето на Маргарет Тачър и Фолкландската война, но това е един алтернативен Лондон със събития по-различни от познатите ни.
Чарли е млад 32-годишен мъж, лишен от всякакви амбиции, носи се по течението на живота и старателно избягва всякакви постоянни ангажименти за работа. Прехранва се като играе на борсата, но без особен успех. Влюбен е в Миранда, умна и амбициозна студентка, негова съседка, която обаче живее с една своя ужасна тайна. Когато един ден съвсем неочаквано Чарли наследява пари от починалата си майка, той без да се замисли ги изхарчва, за да си купи Адам – екземпляр от първата серия човешки роботи. Изработени са само 25 броя – 13 Адамовци и 12 Еви в различни етнически разновидности. Двамата с Миранда внимателно избират качествата, които искат да има неговата личност. Почти съвършеният човек, който създават по този начин, е красив, силен, атлетичен и интелигентен. Не след дълго обаче между тях се оформя любовен триъгълник и тогава тези три същества се изправят пред сериозна морала дилема. Тук Макюън е отново на гребена на вълната, представяйки ни една любовна история между мъж, жена и... робот.
В този свой предизвикателен роман Иън Макюън си задава трудни въпроси: дали една машина може да разбере човешкото сърце и дали пък ние не сме онези, на които липсва разбиране.
Ключови думи: Всички говорят за Лондон, Утопии и антиутопии
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Адам изглежда точно така, както си представяхме роботите, когато бяхме деца – почти истински човек, който знае и може всичко, подчинява се на нашите команди и ни отменя във всяка работа. Адам е един от серията роботи, които за първи път излизат на пазара. Те са общо 25 на брой, мъжките носят името Адам, а женските – Ева. Чарли купува Адам, по същото време, по което се влюбва в съседката си Миранда. Малко по-късно те тримата живеят заедно.
Това е сюжетът на най-новата книга на български език на Йън Макюън. Оттам нататък нещата са доста по-различни. Времето е в началото на 80-те години на миналия век, току-що е избухнала Фолкландската криза и набързо завършила с ужасно поражение за Англия. Как така? – ще се учудите, защото си спомняте, че макар да загуби войници, Англия победи Аржентина в тази схватка. Няколко страници по нататък ще прочетете, че героят се среща с Алън Тюринг. Отново ще се учудите, ще направите справка и ще се уверите, че Тюринг умира през 1954 година. Но така е в книгата на Йън Макюън – това не е истинската действителност, а действителността такава, каквато би могла да бъде. И в тази действителност заедно с една щастлива млада двойка живее един съвършен компютър, който толкова много прилича на човек, че е почти неразличим.
Чарли и Миранда са изправени пред проблем – проблем, който съдържа много страх, още повече гняв, огромно желание за отмъщение и възмездие. Адам е с тях в тази трудна битка, той е съвършен във всяко отношение, той не прави грешки, без него всичко би било много по-трудно. И то наистина става в един момент невъобразимо трудно – причината за това е съвършеният Адам. Неговото съвършенство е причината. Той може всичко, но не владее човешкия подход към нещата. Решенията му се диктуват от един съвършен технологичен морал, който може едновременно с това да е много непредвидим, опасен. Роботите не могат да ни разбират, защото ние самите не разбираме себе си – обобщава Алън Тюринг.
Човекът и роботът – ако сте се чудили как биха се развили техните отношения, които все още са фантастика, но скоро ще бъдат реалност – това е заради което си струва да се прочете „Машини като мен“. Като мен ли са всъщност?
Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен