Разказите на Димитър Радев са изцяло построени върху внимателното наблюдение. Това може да е наблюдение на окото, "фотографско" наблюдение, но може да е и рефлексивен размисъл, интроекция някаква, разгадаваща спомена и разчертаваща картата на някакво отдавна отминало събитие, превърнало се във времето в трудно разгадаем идиом.