Докато се разхожда с кучето си в гората, Веста, жена на години, която наскоро е загубила мъжа си и се е преселила в дива местност в другия края на страната, намира на пътеката тайнствена бележка: „Казваше се Магда. Никога няма да се разбере кой я е убил. Не бях аз. Ето тук е трупът ?“. Вместо да се обади в полицията, Веста решава сама да издири убиеца и да разбере коя е тази Магда. Следва низ от събития, странни и алогични, които ни понасят в шеметен водовъртеж и ни карат да се замислим дали наличието на ум изключва безумието, доколко историите, които сами разказваме на себе си, отразяват истината и доколко ни правят слепи за нея, дали от сблъсъка между действителност и въображение не ставаме жертви на собствените ни фантасмагории.
Имало ли е изобщо труп и убиец? Имало ли е престъпление? Или авторката ни предлага една умело изградена пародия на толкова популярните трилъри? Това ще решите вие.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет