Издател | Колибри |
Брой страници | 348 |
Година на издаване | 2020 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 307 грама |
Размери | 14x20 |
ISBN | 9786190207054 |
Баркод | 9786190207054 |
Категории | Журналистика, Хуманитарни науки, Книги |
Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове. Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си. Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си рокля, която да те поведе обратно към младостта. Ти си на 78 и си решила да разкажеш на внуците как си запознала с дядо им. Тази книга е за теб.
Ключови думи: Сватбен сезон
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ако 44 жени са готови да ти разкажат за сватбения си ден, започваш да се чудиш в какъв ред да ги изслушаш. Решавам: първо ще прочета историите на жените, които познавам, защото нямам търпение. Не, това е много субективно. Затова решавам друго: ще започвам да чета историите, както са подредени в сборника, и ако не ми е интересен някой сюжет, ще преминавам на следващия, без да дочитам. Но и така не стана. Започнах от първата страница и прочетох всяка дума да последната, защото всяка история си заслужаваше четенето. Преживях 44 сватби минимум. Защо минимум? Ами защото не е речено, че една жена трябва да се омъжи само веднъж.
Всяка жена си мисли, че нейният сватбен ден е различен от на всички останали. Само че когато жените са поколенчески близко, дори този твой единствен, уникален, най-различен ден прилича на единствения, уникалния, най-различен ден на много други жени. Така че освен лична, тази книга очертава и една обществена картинка, която сегашните търсачки на булчински рокли трудно могат да си представят. Защото почти всички от сватбите в сборника са от времето, когато булчински рокли по магазините нямаше, даже в Асеновград нямаше. И тогава винаги се появява една баба, една майка и една виртуозна шивачка. Намира се парче плат – от скрин на баба или внесено от чужбина, рисува се модел, и роклята пристига в последната минута преди сватбата. В тази книга има много емоции, много смях, но и разочарования – това е искрена книга. И точно това я прави близка. Накрая имах чувството, че всички тези жени са ми били на гости и са разказали най-важния си ден без притеснението, че чуждо ухо ще чуе нещо неподходящо.
Някои сборници имат чудесна обща тема. Други подбират най-подходящите автори. На трета съставителят е работил добросъвестно с текстовете. В сборника „Моята булчинска рокля“ на Жанина Драгостинова ги има всички неща. И най-странното е, че 44 пъти те кара да си припомниш своя сватбен ден.
Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен