Възход и упадък на Паркинсоновата болест

Автор: Светислав Басара
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0
Издател Агата-А
Преводач Соня Андонова
Брой страници 310
Година на издаване 2020
Корици меки
Език български
Тегло 303 грама
Размери 13x20
ISBN 9789545401480
Баркод 9789545401480
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Дамян Лаврентиевич Паркинсон, откривател на страшна болест и главен герой на този роман, умира от изтощение през 1947 г. в лагер в Колима под фалшивото име Николай Николаевич Кузнецов. Той има своя философия за непрекъснатата борба с фалшивото здраве и как истински здрави са единствено болните, а разменените роли са дяволски гръбнак на световните революции, войните и езотеричните учения. Тази книга е колкото исторически роман, толкова сатира, а също и антиутопия. Във време на необясними пандемии, подозрения в заговори, целящи масово изтребление на хора или превръщане на хората в безволеви роботи, книгата на Светислав Басара действа като активен въглен. Но границата между истината и псевдофактите може да бъде определена само от смел и подготвен читател.

Ключови думи: Промо -15%, Нови книги, нови светове

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Светислав Басара (1953) е автор на над двайсет литературни творби: романи и драми, сборници с разкази и есета, отличаващи се със саркастично-иронично отношение към големите въпроси на историята, с гротесков повествователен маниер и черен хумор. Сред тях "Легенда за велосипедистите" (1996) е най-представителният и най-ярък пример както за неговата проза, така и за сръбската литература през втората половина на ХХ век. Не напразно книгата е провъзгласена за най-добрия сръбски роман на десетилетието. Верен на постмодернистичния подход, Басара го написва под формата на сборник текстове, открити в различни провинциални библиотеки. Така, влязъл в ролята на съставител, авторът е напълно свободен в боравенето с автентични и измислени документи, в които се сливат чистата фантазия и играта, привидната сериозност и мъдростта.