С поредица от три национални конференции, проведени в три последователни години – „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов)“ (2012), „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)“ (2013) и „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория“ (2014) – катедра „Теория и история на литературата“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и Направлението по теория на литературата към Института за литература при БАН си поставиха за задача да бъдат осмислени с днешна дата и със силата на дебата процесите в българското теоретично мислене, обхващащи повече от 60 години. Настоящият сборник предлага по-голямата част от статиите, представени на втората от тези конференции.
Те допринасят към разбирането на наследството на Цветан Стоянов, Димитър Аврамов и Атанас Натев и отварят пътища за бъдеща работа върху тези ярки мислители. Амбицията на дискусиите, намерили отражение на тези страници, е не просто да се открои приносът на посочените в заглавието автори, а да се набележат през и отвъд тях процеси, нагласи, конфликти и полета на отстояване на интелектуална свобода. Тогава, както днес, както навярно и утре.
Миглена Николчина