Гайто Газданов (1903-1971) е един от най-ярките и значими представители на руската емигрантска литература. Напуснал Русия седемнайсетгодишен и живял до смъртта си в изгнание, той съзрява и се утвърждава като писател със собствен различим стил и чисто газдановско художествено-философско осмисляне на вечните въпроси за доброто и злото, за смисъла на живота, за това кои сме ние и защо сме на този свят, отговор на които дава с творчеството си всеки истински художник.

Романът е трудно определим в жанрово отношение. По структура е почти криминален, но и феноменологичен, и екзистенциален, доколкото сюжетните му линии протичат паралелно в субективното и социално пространство на героя.